Златодобивът в чужди ръце е заплаха за сигурността ни

АТАКА иска нов закон да гарантира, че подземните богатства принадлежат само на България, учените подкрепят идеята
Заприн Караминов
Златодобивът в находището „Хан Крум” до Крумовград и въобще експлоатирането на подземните ни богатства от чужди компании представлява заплаха за националната сигурност. Износът на добитото злато зад граница представлява освен проблем за държавата и проблем за членството ни в ЕС, тъй като в другите страни членки чужди фирми не се допуска да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро. Това обяви пред в. „Атака” един от най-добрите български геолози с международно признание проф. Вълко Гергелчев. Мнението на експерта се подкрепя от редица други учени, които на 31 май 2012 г. са изпратили сигнал до вицепрезидента Маргарита Попова и премиера Бойко Борисов, в който отстояват тезата на АТАКА за нуждата от промяна в законовата база за подземните богатства. Междувременно лидерът на АТАКА Волен Сидеров поиска от трибуната на НС нов закон за добив и притежание на всички български природни ресурси и богатства. Волен Сидеров направи предложението по време на дебатите около промените в мораториума за добив на шистов газ. Така партията на националистите стана първата политическа сила, която иска добивът на подземните ни богатства да става по нов регламент и само от български фирми. Към момента ситуацията е отчайваща – основните ни златно-сребърни находища са дадени на чужди фирми, които срещу смешни концесионни такси изнасят зад граница неясно количество злато и сребро. При това без граничен контрол върху износа, така че държавата няма представа какво точно напуска пределите на България.
Както „Атака” вече писа, именно златодобивът в български ръце е единственият сигурен начин за излизане от перманентната криза, в която живеем вече 23 години. Пред медията на националистите преди време проф. Гергелчев обясни, че златните ни запаси се изчисляват на 793 млрд. долара, или прогнозно около 18 000 тона от скъпия метал при добив от 445 гр/тон! Отделно в недрата има сребро за близо половин милиард долара!
Според експерта и неговия колега д-р Детелин Дачев въпросите с ползването на българските подземни богатства се концентрират юридически и практически в една антибългарска, антиресурсна и антиекологична плоскост. Това не е добре не само като загуба на ценни суровини, но и като ресурс, необходим за бъдещите поколения, на които, освен това, трябва да остави и съхранена природа. Двамата ни учени декларират пред управляващите, че ще внесат корекции в шест закона, а отделно ще предложат създаването на два нови законови текста – закон за забрана проучването и добива на шистов газ в България и Закон за проучването и експлоатация на стратегически суровини от национални организации и фирми. По същество това е подкрепа от страна на българските учени за идеята на АТАКА и нейния лидер Волен Сидеров добивът на злато и сребро да се осъществява не от чужди компании, а от българската държава.
Според именития ни геолог проф. Гергелчев има няколко основни аргументи против експлоатация конкретно на находището „Хан Крум” край Крумовград от канадския консорциум „Дънди Прешъс металс” и неговия български клон „Болкан минерал енд майнинг” (БММ). На първо място в нито една страна на Европейския съюз няма чужди фирми, които да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро или от нефт и газ. Това е регистрирано във всички закони за подземните богатства на тези страни, с изключение на Румъния и България. Но и тук тези чужди фирми са останали да безчинстват от времето преди двете страни да се присъединят към ЕС. После, което е и основен проблем – износът на златно-медния концентрат от „Дънди” в Испания преди, а сега в Намибия, където се извършва металургичната преработка, е заплаха за националната сигурност! Врътката е, че от канадската фирма представят само какво злато са добили, а останалите метали, включително и среброто, което било 1 от 12-те допълнителни компонента, които се вадят от земните недра на България покрай жълтия метал, ДПМ не се заплаща като концесионна такса. Затова за Челопеч например канадците внасят първоначално 1,5%, а сега 0,75% от годишния добив на злато. При това въпреки сключения през 2008 г. договор с кабинета на Тройната коалиция за срок от 10 години, според който предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно, а концесионната такса става 8%.
Третият аргумент срещу златодобива от чужди фирми е начинът, по който се експлоатират залежите ни. За находището „Хан Крум” например прогнозните запаси са намалени от 96 тона на 27 т. Това, според проф. Гергелчев, се дължи на неправилното проучване само със сондажи, което драстично е намалило съдържанието поради некомпетентни специалисти или зла умисъл. Друга причина за по-малкото очакван добив е непроучване на останалите два рудни хоризонта които са много добре подсечени със сондажи на аналогичното сребърно-златно находище „Седефче”, както и заради неотчитане на златото под 2 микрона и прочее.
Петият минус на грабителите концесионери е заплахата за околната среда и здравето на хората в района на златодобива. По доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се планира цианидно извличане в хвостохранилището на бъдещия рудник, който обаче ще е във вододайната зона на Крумовград и махалите около него. 17 от тях са предвидени за разрушаване! И тук протестът на местните хора, подписите срещу концесията не означават нищо за управляващите….
Шестият мотив срещу чуждите компании е европейската практика, българското законодателство и Конституция. Съгласно тях подземните ни богатства са изключителна държавна собственост. Така е и във Франция, където чужденци не копаят за злато, и където цианидното извличане е абсолютно забранено.
Седмата причина да си върнем златодобива се крие в самата икономическа изгода от отрасъла (виж карето). Поради кризата канадските колонизатори грабят стратегическа суровина като златото, нарушават националната сигурност, като експлоатират само най-богатите златно-медни руди, без златно-оловно-цинковите и златно-антимон-живачните в Челопеч, т.е. унищожава се самото находище. Такава ще е и съдбата на „Хан Крум” край Крумовград, категоричен е изтъкнатият геолог проф. Вълко Гергелчев.

Рудникът на канадската компания ще разкопае Ада тепе .

Канадците утроиха печалбата си – $ 31,3 млн. за три месеца


Три пъти по-висока печалба отчете канадската компания „Дънди прешъс металс” (ДПМ), която е собственик на българското златодобивно предприятие „Челопеч майнинг”, за първото тримесечие на 2012 г. Към края на март чистата печалба е достигнала 31,3 млн. долара спрямо 9,8 млн. долара година по-рано. Положителният финансов резултат преди лихви, данъци и обезценки също се е повишил над два пъти до 40,8 млн. долара.
Основната причина за ръста са силните резултати в Челопеч и по-високите пазарни цени на златото, съобщиха от ДПМ в края на май. Компанията притежава също мини в Армения, преработващ завод в Намибия, както и дялове в добивни предприятия в Сърбия и Северна Канада.
Производството на концентрат през първото тримесечие е нараснало с 93% и е достигнало близо 37 хил. т. Увеличението се дължи главно на завода в Челопеч, където преди година преработката на руда беше ограничена заради въвеждането в експлоатация на нова мелница. ДПМ отчита и с 9% по-висока преработка на концентрат във фабриката в Намибия. Заради строителните работи там, които включват подобряване на екологичните показатели и увеличаването на капацитета, разходите на компанията са нараснали с 11%.
„Проектът за разширяване на производството в Челопеч върви по план и ще бъде приключен през третото тримесечие на 2012 г.”, се казва в изявление на президента на ДПМ Джонатан Гудман. По думите му добър напредък има и по проекта в Крумовград, където другото дъщерно дружество на канадската фирма – „Болкан минерал енд майнинг”, очаква да започне изграждането на ново златодобивно предприятие.

ГЕРБ и МВР заработиха за „Дънди” срещу България

Кабинетът на ГЕРБ и МВР заработиха открито за интересите на канадския консорциум „Дънди прешъс металс” и срещу националните ни интереси. Канадците пък ще ограбят 24 т злато от находището „Хан Крум” до Крумовград с позволението на управляващите от ГЕРБ. Преди дни недоволните от сделката с живота им граждани алармираха, че са подложени на нечуван полицейски натиск. До момента над 150 души, подкрепили подписката срещу опасния добив на злато от хълма Ада тепе, са били привикани с призовки в местното РПУ, за да дадат обяснения как, защо и кога са се обявили категорично срещу колониалната концесията. Всичко това – след жалба на общинари от… ГЕРБ, че подписката била фалшива!
Както „Атака” вече писа, канадците са се договорили с правителството за 9-годишен добив на злато срещу концесионна такса от едва 27 млн. долара, които ще отидат в централния бюджет. Срещу тях чуждата фирма ще добие и изнесе зад граница 23-24 тона злато на стойност 1 млрд. 140 млн. долара!
Междувременно стана ясно, че по нареждане на главния прокурор Борис Велчев е образувана преписка №107 от 26 април 2012 г. Хиляди българи ще трябва да бъдат разпитани в полицията и да кажат защо не са съгласни с бляскавата перспектива да работят в златния рудник, а настояват да запазят природата на региона чиста от отрови.
„Опасната“ за властите подписка се проведе в края на миналата година на територията на цялата Крумовградска община. Тя беше внесена в местния парламент, след което замина за Еврокомисията, Европейския парламент, стигна до европейския и българския омбудсмани и до всички парламентарно представени партии, които обаче позорно мълчат
Изненадващо през май т.г. областният управител на Кърджали Иванка Таушанова от ГЕРБ разпрати сигнал до всички институции, получили категоричната позиция „против”, с твърдението, че подписката е нелегитимна. Таушанова се позовава на жалбата на шестимата общинари от ГЕРБ в Крумовград, които твърдят, че 500 от подписите били „фалшиви“.
Така започнали и проблемите на гражданите, изразили правото си на глас. „Бяхме призовани за свидетели, едни с призовка, други устно – да дадем отговори на провокативни въпроси в писмена форма”, каза Маргит Василева, председател на инициативния комитет за подписката. Според нея става дума за откровен рекет. „Репресия или полицейски тормоз е това, питат гражданите. Тепърва трябва да проверяват още 5 260 души, които са положили подпис”, добави Василева. Въпреки това протестите няма да спрат. До дни площадът пред паметника на Хан Крум ще бъде окупиран от негодуващите срещу ощетяващата държавата ни концесия.