Защо „Великата армия” на Наполеон претърпя катастрофа в Русия?

Днес се навършват 200 години от нападението на Франция срещу Русия през 1812 година; Наполеон след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”
 

Точно преди 200 години на 24 юни (нов стил) Наполеон нахлул с армия от над 600 хиляди души в Русия, но войната неочаквано завършила с неговия разгром. Историците все още спорят какви са причините за поражението?

Ако се припомни най-общият ход на войната, то тя се дели на два основни етапа: първият – от нахлуването на френските войски на 12(24) юни 1812 година до отстъплението на руските войски в Тарутино на 20 септември (2 октомври); вторият – от началото на руското контранастъпление на 6(18 октомври) до пълното освобождаване на Русия на 2(14) декември.

Стратегическият план на Наполеон предвиждал в най-кратки срокове да се разгроми руската армия в едно-две генерални сражения, да се овладее Москва и Русия да бъде принудена да капитулира. За целта бил избран най-краткият път към Москва.

Руската армия наброявала едва 230 хиляди души с 942 оръдия, като прикривала фронт от 600 километра.

Първият ешелон от армията на Наполеон включвал 444 хиляди души с 940 оръдия, а във втория се намирали 170 хиляди души с 432 оръдия. Числеността на Великата армия при навлизането в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности.

Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и засилващото се партизанско движение, обаче бързо стопяват френската армия. Освен това идва епидемия от тиф и различни други инфекциозни заболявания, които покосяват десетки хиляди войници.

Над Великата армия надвисва катастрофата, но няма кой да я види. След сражението при Смоленск (16 август) в строя са останали едва 225 хиляди души. Например леката кавалерия е загубила половината от състава си.

В сражението край Бородино (26 август) французите губят 30 хиляди души (всеки пети войник), а руснаците – около 44 хиляди души (всеки трети). Победата на Наполеон се оказала пирова, но той си затваря очите пред реалността и перспективите. Въпреки това някакво предчувствие му е дало сили да каже след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”

През септември френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкръвена армия. В началото на зимата Наполеон решава да тръгне на юг към Украйна, но след кървавите сражения при Малоярославец и Вязма е принуден да отстъпи и да потегли обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи в резултат на действията на руската кавалерия, на студа и на глада.

В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да се изтегли извън пределите на Русия. С него потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При Краное френската армия е обхваната в клещи и дава много жертви, силно оределите й корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река Березина, където френската армия губи последните си боеспособни части.

И все пак кои са причините за поражението на «Великата армия» на Наполеон? И защо вече 200 години никой не дава еднозначен и задоволителен отговор?

Някои историци считат, че основна роля е изиграла лошата подготовка за руската кампания, прекомерната самоувереност на Наполеон и суровият руски климат. Други изследователи акцентират на храбростта на руските войници и небивалия патриотичен подем. Трети с възхищение пишат за блестящата тактика на Барклай де Толи и след това на Кутузов, които не влизали в решителни битки и изтощавали противника чак до Бородино. Адам Замойски определя като «блестящо» решението да се изостави Москва.

Студовете през 1812 година действително започнали по-рано от обикновеното, още през октомври. Но съдбата на наполеоновата армия била вече решена. Тя отстъпвала в пълен безпорядък от опожарената Москва след руското контранастъпление в началото на октомври.

Подготвяйки се за похода в Русия, Наполеон несъмнено отчел някои особености, но далеч не всички. Той не си дал сметка за малката плътност на населението в Русия, нито за ниското равнище на живота там. Наполеоновата армия не можела да бъде изхранена за сметка на местното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали ненавист към себе си, което довело до „всенародната война”.

Лошите пътища и огромните разстояния станали причина подготвените преди това обози да изостанат далеч назад. Много от тях заседнали в Полша и в Литва. Например в началото на 1813 година руската армия, докато преследвала французите, пленила във Вилно (Вилнюс) четири милиона порции хляб и сухари, почти толкова месо, спирт, вино, хиляди тонове обмундироване и различно военно снаряжение. Всичко това било подготвено от французите за руската кампания, но то така и не достигнло до бойните части.

За кавалерийските и артилерийските коне нямало фураж и трябвало да разчитат само на паша, а това причинило огромни загуби. Десетки хиляди коне не достигнали дори до Смоленск, което в значителна степен отслабило наполеоновата армия.

Според пресмятания на френските служби по разквартируването, цитирани в книгата „Русия против Наполеон” на Доминик Ливен, само в първия месец и половина от армията на Наполеон дезертирали 50 хиляди души.

Една от причините за масовото дезертьорство било обстоятелството, че във френската армия французите съставлявали по-малко от половината от състава й. Много от закалените ветерани били освободени и били заменени доброволно-принудително от италианци, холандци, немци, швейцарци, белгийци... Някои от тях наистина се сражавали храбро. Например от 27 хиляди италианци само около 1000 се върнали вкъщи. А от 1300 швейцарски войници около 1000 загинали прикривайки преминаването на река Березина при „великото отстъпление”.

Куриозно е, че немци се сражавали и на двете страни. Германските кралства и княжества били частично окупирани от французите, други, като Прусия, били принудени под натиска на Наполеон и заплахата за окупация да станат негови съюзници. В руския поход участвали 30 хиляди баварци, 27 хиляди от Вестфалското кралство, 20 хиляди саксонци и още толкова прусаци. Впрочем Бонапарт не се доверявал особено много на „съюзниците” от Прусия, която до неотдавна била съюзник на Русия, затова поверил пруската дивизия на френски маршал.

От друга страна в руската армия имало особен Руско-немски легион, сформиран от хусари и от пехотинци, преминали на страната на Русия след нахлуването на Наполеон. Към края на кампанията числеността на легиона достигнала почти 10 хиляди души: два хусарски полка, две пехотни бригади, рота егери и конно-артилерийска рота. Частите били командвани от пруски офицери, а командир на легиона бил граф Лудвиг Георг Валмоден-Гимборн (Ludwig Georg Wallmoden-Gimborn).

Може би най-много спорове сред историците се водят на тема кой е предизвикал пожара в Москва, ускорил бягството на наполеоновата армия от Русия. Дали това са самите французи, московският генерал-губернатор граф Ростопчин или руски разузнавачи-диверсанти? Тогава огънят погълнал 6,5 хиляди къщи от всичките 9 хиляди, повече от 8 хиляди магазинчета и складове, над една трета от църквите... В огъня загинали и две хиляди руски войници, които отстъпващите не успели да вземат със себе си.

И все пак как да се подредят приоритетно причините за катастрофата на наполеоновата „Велика армия” в Русия? Задачата е непосилна. Това не го е постигнал и самият Бонапарт по време на 6-годишното пленничество на остров Света Елена, защото няма достатъчно убедителни разсъждения и в двете му мемоарни книги, продиктувани по време на заточението.

Наполеон сторил всичко възможно за победата, останалото било от Бога и то от руския Бог.

През 1840 година великият Наполеон бил препогребан във Франция и сега тленните му останки са намерили покой в Дома на инвалидите. Най-куриозното е, че материалът за направата на намиращият се там паметник от карелски порфир, е подарен на френското правителство от руския император Николай I.