Момче си обръща главата на 180 градуса !

Почина най-голямата костенурка на Земята – Самотния Джордж

Самотния Джордж

В Национален парк в Галапагос (Еквадор) почина гигантска мъжка слонова костенурка, която според учените е последният представител на редкия подвид на въпросните влечуги. Костенурката по прякор Самотния Джордж е на възраст около 100 години, съобщава ИТАР-ТАСС.
Според персонала на Националния парк ще се води разследване за причината за смъртта на Джордж, тъй като той е починал в разцвета на живота си. Средната възраст на представителите от този вид костенурки е 200 години.


Джордж е открит от зоолозите през 1972 година в един от островите Галапагос. Самотния Джордж е станал световно известен и символ на Национален парк в Галапагос. Известни политици и холивудски звезди пристигаха да се запознаят с него, сред които е и английският принц Чарлз, както и Брад Пит и Анджелина Джоли.
Неотдавна служителите от парка го "запознаха" с две нови женски костенурки с надеждата най-накрая Джордж да реши да има потомство, за да бъде спасена уникалната разновидност на най-големите костенурки в света.


За да не изчезне, учените вече 18 години се опитваха да го подтикнат това да стане по естествен път. Той си спечелили прякора Самотния заради упоритата си липса на интерес към женските костенурки. Не закъсняха и приказките, че е гей. Въпреки това, специалистите се надяваха, че Джордж ще хареса поне една от двете нови обитателки на неговия остров, за да стане най-после баща, но това така и не стана.


Още за слоновата костенурка:
Слонските костенурки, обитаващи Галапагоските острови в Тихия океан, са известни като най-големите живи костенурки на земята. Възрастните достигат тегло над 400килограма и дължина повече от 1,80 метра. Средната продължителност на живота им, според учените може да достигне над 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. За кратки разстояния костенурките могат да развият скорост от около 3 км/час.

Русенският съд несправедливо осъди журналистката Ася Пенчева

 Осъдиха журналистка за неудобни разкрития в дом за деца

 

Районният съд в Русе осъди Ася Пенчева - журналистка от вестник "Утро" на 5 000 лева глоба

и 1000 лева обезщетение. Съдия Ралица Русева я призна за виновна по обвинението в клевета за опозоряване на служителка от дома за деца "Надежда".


Преди година Пенчева пише материал след разговор със служителката в дом за деца, лишени от родителска грижа Ценка Благоева. Тя разказва, че в дома се нанася побой над възпитаници. По-късно, обаче, Благоева решава, че е оклеветена от журналистката и подава жалба срещу нея в размер на 3000 лева. Това се случва на фона на публикуван във вестника материал с използван касетофонен запис от разговора със служителката.
Междувременно става ясно, че Благоева е била осъдена през декември миналата година от своята колежка Стоянка Петрова за това, че я е наклеветила във вестника като заявила, че е насилвано дете.

 На Ася Пенчева е наложено и строго обществено порицание. Журналистката заявява, че не е очаквала такова съдебно решение.

 

Регионалният координатор на Програма "Достъп до информация" Цвета Ненова ще сезира фондацията, която защитава правата на журналистите. Ще бъде информирана и международната организация SEEMO, която осъществява международен медиен мониторинг в страните от Югоизточна Европа.
„Тази присъда е незаконна, несправедлива и тя ще бъде обжалвана и се надявам, че съдът е мъдър и в крайна сметка ще вземе правилното решение. При тези категорични доказателства, че журналистката Ася Пенчева си е свършила отлично работата, вместо поздравления, тя получи осъдителна присъда. Този, който наруши правата на децата и който трябва да бъде предаден на съд, получи 1000 лева обезщетение", заяви адвокатът на журналистката Георги Георгиев.
Пенчева има над десетгодишен стаж. Носител е на наградата "Черноризец Храбър" през 2010 година, в раздел "Регионални медии".
В подкрепа на Ася Пенчева излезе:

Декларация на Дружеството на русенските журналисти към СБЖ

Осъдителната присъда, която вчера РРС постанови срещу журналистката от вестник "Утро" Ася Пенчева, е пример в най-чист вид за посегателство върху свободното слово чрез държавната машина.
Обвинието към журналистката, че с материала си за проблемите в дома за деца "Надежда" е разгласила клевета за социалната педагожка Ценка Благоева, буди недоумение. Недоумение, защото думите на тъжителката са записани на диктофон с нейно знание и съгласие, а и самата тя вече е осъдена за клевета от Стоянка Петрова по повод на същия казус. По това дело присъдата над Благоева се основава точно на интервюто, което тя е дала на Ася Пенчева. Повече от странно е, че в единия случай записът от диктофона на журналистката на "Утро" е от значение за съда, а в другия не е признат за доказателство.
Ние, членовете на Дружеството на русенските журналисти, категорично не сме съгласни със сигнала, който присъдата над наш колега излъчва в обществото. Изводът, който тя налага, е, че няма по-голям престъпник от журналиста, който си е свършил работата професионално.
Докато Ася Пенчева трябва да плати глоба на държавата, обезщетение на Благоева и да бъде публично порицана, лица със скъпи костюми, още по-скъпи адвокати, кървави или катранено черни биографии и характерни прякори се оказват кристално чисти и безукорни граждани.
Когато се постановява присъда над журналист, не е лошо магистратите да се сетят, че ако не бяха журналистическите материали, "Могилино" още щеше да съществува, скрито под безметежното неведение на обществото. Щяха да съществуват също едрите бонуси, хищническите заменки и какво ли още не, заради които вярата на хората в справедливостта се срива все по-надолу и по-надолу.
Надяваме се на безпристрастността, обективността, мъдростта, и професионализма на втората съдебна инстанция.

Журналистическата гилдия застана зад осъдената Ася Пенчева

Русенският съд осъди журналистка заради това, че е уличила служителка на социален дом в упражняване на физическо и психологическо насилие над възпитаници в дома, в който работи.
Журналистката Ася Пенчева получава сигнал, че над децата в дом за сираци е упражнявано насилие. Тя направила интервю с една от възпитателките от дома - Ценка Благоева. Скоро след публикуване на материала, репортерката получава призовка за съд.
Въпреки записа с диктофон, който обвиняемата предоставила в съда, Русенският съд отсъжда Ася Пенчева да изплати глоба от 8000 лева и лихви от около 300 лева.

Причината за това решение на съда била, че за записа, направен от Пенчева, няма документи от прокуратурата, такива обаче са необходими само за записите от СРС-та. За журналистическите записи по закон не са необходими такива документи.
Ася Пенчева ще обжалва решението на съда.

Журналистката Ася Пенчева: Какво се случи и защо ме осъдиха?

Филмът, в който се вкарах, започна през юли 2011 г. Тогава при мен в редакцията дойде Милена Саха, добре позната ми с грижите си към сираци, напуснали институции. Винаги съм защитавала нейната кауза и съм й съдействала. Та тя ми донесе диск /CD/, на който имаше три видеоклипа с потресаващо съдържание – дечица от дом „Надежда“ в Русе разказват за насилие над тях от страна на персонала. Някой възрастен /глас зад кадър/ им задаваше въпроси, а те, миличките, отговаряха разпалено и емоционално. Няма нормален човек, който да остане равнодушен към такава сцена. Тъй като и аз минавам за нормален човек, при това грижовен родител, се ужасих. Едновременно с това обаче не можех да повярвам, че това е възможно. Защо пък да не е, ще попитате веднага и ще си спомните за Могилино, Бургас и Ямбол.

За мен беше невероятно, тъй като познавам работата и хората от този дом повече от 20 години. Да, честно! Всички красиви и добре запазени дрешки, които моите деца надрасваха, ги носех там. Отделно в качеството си на репортер пък за всяко събитие или просто така, посещавах точно този дом. Познавам и персонала. С това започна абсурдът.
Въпросната Милена Саха ми обясни старателно, че социалната работничка Ценка Благоева е готова да ми разкаже за насилията и безобразията в дом „Надежда“, при това не се страхува да застане пред фотоапарат и репортерски диктофон. Да не повярваш, нали! Обаче аз повярвах. Заради децата. Ако пък се е случило наистина такова безобразие, кой да защити мъниците, ако не аз! Един процент да беше вярно, си струва всички усилия, нали, нормални хора!
Рано сутринта отидох във въпросния дом и намерих смелата социална работничка в една от занималните. Впрочем не, вратата беше заключена, тъй като другарката в момента се къпеше и само едно единствено момиченце беше вътре и не можеше да отключи. Странно. Занималните няма за какво да бъдат заключвани. Включих диктофона си още тогава. Не го изключих до последната минута на престоя си в дом „Надежда“. Инстинктът ми подсказа, че работата не е съвсем читава и мислех /оказа се грешно!/, че записът ще ми помогне в следващ етап. За съд не ми дойде на ум, но пък за проверки от институции бях убедена.
Още с първите си думи социалната работничка Ценка Благоева започна да пълни сценария на абсурдния филм с реплики, които нямат нищо общо с истината. Въпреки това разказа в подробности как едно дете на 3 години е било малтретирано. Правя вметка, че точно родителите на този хлапак, социално изостанали, описвах месеци по-рано на страниците във вестника и лично съдействах личните им карти да бъдат предадени по служебен път в друга община и да не харчат излишни пари за път до Русе за получаването им. Няма ненаказано добро, но това стана ясно по време на съдебното дело. Та след като ми бяха съобщени всички зверства, потърсих другата гледна точка – на учителката, която бе обявена за побойник. Изслушах и нея. Да се чете „записах и нея“. Естествено, не минахме и без коментар от директорката. Съвсем нормално беше всеки да твърди своето. С целия този набор от информация аз написах материал. Заради онзи един процент вероятност с детето Габриел /в материала съм сменила името му на Сашко, тъй като такива са изискванията на ЗЗД/ да се е случило наистина такова зверство.
След публикацията за дом „Надежда“ в институцията влязоха всички възможни проверяващи органи – прокуратура, полиция, Агенция по храните, Отдел за закрила на детето, Агенция социално подпомагане барабар с общинските структури, Държавна агенция за закрила на детето, Регионална здравна инспекция, Инспекторат по образованието и т.н. В нашата държава дал Бог служби. Не установиха да има насилие. А може би прикриваха? А може би някой просто си беше измислил всичко? А онзи един процент вероятност Габриел действително да е бил насилван и удрян до кръв по главата с Библия /така твърди Благоева пред диктофона ми/?
Не съм нито институция, нито разследващ орган. Затова професионално започнах да следя развитието на нещата. Вярно, от полицията ми изискаха записа и аз го предоставих за нуждите на следствието. Процентът, процентът вероятност…!
Прокурорската проверка още не е приключила. 11 месеца от тогава. Това не е наша работа да коментираме. Само че през това време набедената за побойница учителка доказа пред съда, че не си е позволявала и шамар по дупето на детето да удари. Така Ценка Благоева беше осъдена за клевета. Трябваше да плати глоба от 3000 лева на държавата. Тъй като това е сериозна сума за повечето български граждани, тя заведе дело срещу мен. Седем месеца след интервюто, проведено на четири очи в двора на дом „Надежда“. Изведнъж се почувства обидена и оклеветена, а аз пък съм изопачила думите й.
През февруари, когато в редакцията бяха донесени призовката и тъжбата, смятах, че всичко ще приключи много бързо. Ценка Благоева искаше да се чуе този прословут запис и да стане ясно, че тя не е казвала нещата, които пък аз съм написала. Отлично!, помислих си, и аз това искам – да чуе съдът записа и да стане ясно, че тя е казала нещата, които съм написала.
Съдийката Ралица Русева обаче обяви, че не приема записа, тъй като той не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Санким преди да прави каквото и да е интервю, всеки журналист трябва да тича първо при прокурор за бележка и след това да бяга към събитието и събеседника си. И аз увиснах. Почти като в парапланер в термика. Четири месеца, четири заседания и присъда – виновна.
Филмът продължава. Ако има нещо хубаво в цялата тая гадост, е подкрепата на колегите ми в Русе. Те дойдоха в залата, а конкурентният иначе вестник „Бряг“ писа нон стоп как върви делото. Не заради мен, а заради честта на репортерския диктофон. Четири месеца доказвах, че не съм камила и нямам гърбици.
Първият сезон приключи. Ще има втори, обещават сценаристите. Въпросът е обаче как да работят журналистите и струва ли си изобщо да зареждат батериите на касетофоните си?.

Във връзка с осъдителната присъда, която получи днес, журналистката Ася Пенчева публикува в сайта си своята позиция:

Доказателството ми

Това са записите, които съдия Ралица Русева не пожела да приеме като доказателство за невинността ми. Ще пусна и двата варианта – пълен и съкратен. Съкратеният бе направен с помощта на тонрежисьора от БНТ 2 Елена Джелепова след работно време. Монтажът се наложи, за да се спести време и нерви на слушателите.
001_A_011_Pencheva_2011_07_08_EDIT

Защо „Великата армия” на Наполеон претърпя катастрофа в Русия?

Днес се навършват 200 години от нападението на Франция срещу Русия през 1812 година; Наполеон след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”
 

Точно преди 200 години на 24 юни (нов стил) Наполеон нахлул с армия от над 600 хиляди души в Русия, но войната неочаквано завършила с неговия разгром. Историците все още спорят какви са причините за поражението?

Ако се припомни най-общият ход на войната, то тя се дели на два основни етапа: първият – от нахлуването на френските войски на 12(24) юни 1812 година до отстъплението на руските войски в Тарутино на 20 септември (2 октомври); вторият – от началото на руското контранастъпление на 6(18 октомври) до пълното освобождаване на Русия на 2(14) декември.

Стратегическият план на Наполеон предвиждал в най-кратки срокове да се разгроми руската армия в едно-две генерални сражения, да се овладее Москва и Русия да бъде принудена да капитулира. За целта бил избран най-краткият път към Москва.

Руската армия наброявала едва 230 хиляди души с 942 оръдия, като прикривала фронт от 600 километра.

Първият ешелон от армията на Наполеон включвал 444 хиляди души с 940 оръдия, а във втория се намирали 170 хиляди души с 432 оръдия. Числеността на Великата армия при навлизането в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности.

Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и засилващото се партизанско движение, обаче бързо стопяват френската армия. Освен това идва епидемия от тиф и различни други инфекциозни заболявания, които покосяват десетки хиляди войници.

Над Великата армия надвисва катастрофата, но няма кой да я види. След сражението при Смоленск (16 август) в строя са останали едва 225 хиляди души. Например леката кавалерия е загубила половината от състава си.

В сражението край Бородино (26 август) французите губят 30 хиляди души (всеки пети войник), а руснаците – около 44 хиляди души (всеки трети). Победата на Наполеон се оказала пирова, но той си затваря очите пред реалността и перспективите. Въпреки това някакво предчувствие му е дало сили да каже след Бородино: „В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!”

През септември френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкръвена армия. В началото на зимата Наполеон решава да тръгне на юг към Украйна, но след кървавите сражения при Малоярославец и Вязма е принуден да отстъпи и да потегли обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи в резултат на действията на руската кавалерия, на студа и на глада.

В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да се изтегли извън пределите на Русия. С него потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При Краное френската армия е обхваната в клещи и дава много жертви, силно оределите й корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река Березина, където френската армия губи последните си боеспособни части.

И все пак кои са причините за поражението на «Великата армия» на Наполеон? И защо вече 200 години никой не дава еднозначен и задоволителен отговор?

Някои историци считат, че основна роля е изиграла лошата подготовка за руската кампания, прекомерната самоувереност на Наполеон и суровият руски климат. Други изследователи акцентират на храбростта на руските войници и небивалия патриотичен подем. Трети с възхищение пишат за блестящата тактика на Барклай де Толи и след това на Кутузов, които не влизали в решителни битки и изтощавали противника чак до Бородино. Адам Замойски определя като «блестящо» решението да се изостави Москва.

Студовете през 1812 година действително започнали по-рано от обикновеното, още през октомври. Но съдбата на наполеоновата армия била вече решена. Тя отстъпвала в пълен безпорядък от опожарената Москва след руското контранастъпление в началото на октомври.

Подготвяйки се за похода в Русия, Наполеон несъмнено отчел някои особености, но далеч не всички. Той не си дал сметка за малката плътност на населението в Русия, нито за ниското равнище на живота там. Наполеоновата армия не можела да бъде изхранена за сметка на местното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали ненавист към себе си, което довело до „всенародната война”.

Лошите пътища и огромните разстояния станали причина подготвените преди това обози да изостанат далеч назад. Много от тях заседнали в Полша и в Литва. Например в началото на 1813 година руската армия, докато преследвала французите, пленила във Вилно (Вилнюс) четири милиона порции хляб и сухари, почти толкова месо, спирт, вино, хиляди тонове обмундироване и различно военно снаряжение. Всичко това било подготвено от французите за руската кампания, но то така и не достигнло до бойните части.

За кавалерийските и артилерийските коне нямало фураж и трябвало да разчитат само на паша, а това причинило огромни загуби. Десетки хиляди коне не достигнали дори до Смоленск, което в значителна степен отслабило наполеоновата армия.

Според пресмятания на френските служби по разквартируването, цитирани в книгата „Русия против Наполеон” на Доминик Ливен, само в първия месец и половина от армията на Наполеон дезертирали 50 хиляди души.

Една от причините за масовото дезертьорство било обстоятелството, че във френската армия французите съставлявали по-малко от половината от състава й. Много от закалените ветерани били освободени и били заменени доброволно-принудително от италианци, холандци, немци, швейцарци, белгийци... Някои от тях наистина се сражавали храбро. Например от 27 хиляди италианци само около 1000 се върнали вкъщи. А от 1300 швейцарски войници около 1000 загинали прикривайки преминаването на река Березина при „великото отстъпление”.

Куриозно е, че немци се сражавали и на двете страни. Германските кралства и княжества били частично окупирани от французите, други, като Прусия, били принудени под натиска на Наполеон и заплахата за окупация да станат негови съюзници. В руския поход участвали 30 хиляди баварци, 27 хиляди от Вестфалското кралство, 20 хиляди саксонци и още толкова прусаци. Впрочем Бонапарт не се доверявал особено много на „съюзниците” от Прусия, която до неотдавна била съюзник на Русия, затова поверил пруската дивизия на френски маршал.

От друга страна в руската армия имало особен Руско-немски легион, сформиран от хусари и от пехотинци, преминали на страната на Русия след нахлуването на Наполеон. Към края на кампанията числеността на легиона достигнала почти 10 хиляди души: два хусарски полка, две пехотни бригади, рота егери и конно-артилерийска рота. Частите били командвани от пруски офицери, а командир на легиона бил граф Лудвиг Георг Валмоден-Гимборн (Ludwig Georg Wallmoden-Gimborn).

Може би най-много спорове сред историците се водят на тема кой е предизвикал пожара в Москва, ускорил бягството на наполеоновата армия от Русия. Дали това са самите французи, московският генерал-губернатор граф Ростопчин или руски разузнавачи-диверсанти? Тогава огънят погълнал 6,5 хиляди къщи от всичките 9 хиляди, повече от 8 хиляди магазинчета и складове, над една трета от църквите... В огъня загинали и две хиляди руски войници, които отстъпващите не успели да вземат със себе си.

И все пак как да се подредят приоритетно причините за катастрофата на наполеоновата „Велика армия” в Русия? Задачата е непосилна. Това не го е постигнал и самият Бонапарт по време на 6-годишното пленничество на остров Света Елена, защото няма достатъчно убедителни разсъждения и в двете му мемоарни книги, продиктувани по време на заточението.

Наполеон сторил всичко възможно за победата, останалото било от Бога и то от руския Бог.

През 1840 година великият Наполеон бил препогребан във Франция и сега тленните му останки са намерили покой в Дома на инвалидите. Най-куриозното е, че материалът за направата на намиращият се там паметник от карелски порфир, е подарен на френското правителство от руския император Николай I.

ТЕЦ “Варна” пред закриване

ТЕЦ “Варна” е пред закриване заради липса на сключен договор с НЕК за осигуряването и заплащането на студен резерв. Това обяви регионалният лидер на “Подкрепа” Васил Василев.

“Ако ТЕЦ-ът бъде закрит, 500 души ще останат без работа. С централата са свързани и много фирми, които са пряко зависими от нея. Това означава, че ако централата спре, много от тези фирми ще фалират. Така безработните след закриването на дружеството може да достигнат до няколко хиляди, подчерта Василев. - Другият голям проблем е, че няма да има кой да компенсира липсата на ток при евентуална авария в Североизточна България, което ще доведе до истински апокалипсис”, обяви Василев.
Докога ще търпим шепа хора да се гаврят с цял народ ?!?

Боди арт

 

• От древността до днес човек фантазира с бои по кожата

Откакто свят светува, хората изразяват емоции и мисли чрез телата си. Рисунката става език, а човекът - платно. Древните племена са рисували черти и символи по кожата си за лов, ритуали и обреди. Гримът на лицето акцентира на естетическите ни пристрастия. Той е не просто украса за жената и необходим елемент за професията на актьора. Да се преобразиш в нещо различно и цветно е действие, свързано с нагласата за промяна. А когато тя се запечати на цялото тяло, резултатът може да е наистина впечатляващ.

Боди пейнтинг или боди арт е изкуството да изрисуваш живото тяло и го превърнеш в ходещо произведение на изкуството. Идеите са толкова многобройни, колкото и авторите им. Съчетанието от цветове и форми, приели извивките на тялото, носят нова символика в тези уникални живи картини. За разлика от татуировките рисунките по телата могат да се изтрият и подновят в нов вариант. Нямат екстремна форма на естетически терор, а по-скоро на игра. Те могат да са красиви цветя, животни, флорални мотиви, фантастични или смешни образи. А боите, които са се ползвали в древността, еволюират донякъде в днешното понятие козметика.

Изкуството на живописта върху голо човешко тяло се заражда в западното общество през 60-те години, когато разбиранията за голотата стават по-свободни. Авангардистът Ив Клайн тогава прави своите "Антропометрии" с отпечатъци на боядисани в синьо голи жени върху платно. А "децата на цветята" рисуват усмихнати личица върху коремите на бременните за късмет.

По света има много фестивали с участието на десетки известни и по-малко именити художници по боди арт. На тях дефилират хубавици в пъстри "дрехи" от боя и грим. Прави се и World Bodypaintng Festival, основан през 2001 г. в Австрия. Някои автори обаче рисуват не целия торс, а само крайниците. В Италия напр. Гуидо Даниеле

преобразява ръцете в най-различни животни

а идеята му е свързана с опазване на природата. Така десетте пръста се превръщат в летящи птици, пъстри жирафи и страховити хищници.

У нас най-известният рисувач по тялото е Иван Яхнаджиев. Художникът, тренирал бокс като млад, сега упражнява изтънчената си арт професия повече в Италия. Мнозина обаче помнят акциите му в София, когато шареше телата на голи хубавици за изложбите си.
Този септември се проведе и национален боди арт пленер по време на Дните на тракийската култура в Казанлък. През 2002 г. пък художникът Мирчо Мирчев, асистентката му Милена Кошутанска и фотографът Валери Захов обраха овациите на над 10 000 души в Клауберпарк в Зеебоден, Австрия, на европейски боди арт фестивал. И дори взеха първата награда за рисуване с аерограф (малък пистолет за пръскане с боя).

Украсите на племената

Боди пейнтинг с кал и други естествени пигменти е съществувал в много култури. При определени церемонии се използват от местното население на Австралия, Нова Зеландия и Африка. Полупостоянен боди пейнтинг на ръцете (Mehndi) с бои от къна в Индия и Близкия изток се прави при сватби. Коренното население на Южна Америка по традиция използва annatto, huito или мокър въглен за украса на лицата си.

Съвременният свят е далече от тези нрави, но първичният импулс за изобразяване е жив. И понякога приема изтънчени форми в красиви цветове не върху платно, а върху плът.

България - Пейзажна фотография !

Кос (остров)

Кос (на гръцки: Κως) е остров в Егейско море, който принадлежи на Гърция. Влиза в групата острови Додеканези (Южни Споради). На 4 километра източно от острова се намира крайбрежието на Турция, района на курорта Бодрум. Главният град се нарича Кос. Островът има златисти пясъчни плажове. През зимата на острова може да се види фламинго. Летата на северното крайбрежие на острова снасят яйца морските костенурки карета. На южния бряг живеят средиземноморски тюлени.

Централната част на града е застроена в хотели.

Островът се явява крупен туристически център.

Митове

Както и много други острови от гръцките архипелази, Кос също се споменава в древногръцките митове. Един от тях е свързан с Херакъл.
Когато Херакъл се връщал след Троянската война, жената на Зевс, Хера, която го ненавиждала, създала страшна буря, искайки да потопи кораба му. За да не му се притече на помощ баща му, Зевс, тя уговорила бога на съня Хипнос, да го приспи. Бурята изтласкала кораба към остров Кос. Жителите на Кос, решили, че това е пиратски кораб и започнали да мятат камъни по него, за да не му позволят да акостира на брега. През нощта Херакъл се добрал до остров, убил царя му и унищожил всичко, което могъл. След като Зевс се събудил и разбрал какво е направила Хера, я провесил между небето и земята, привързвайки към краката ѝ тежки наковални.

История

Островът първоначално бил заселен от карийци. През XI век пр.н.е. остров е превзет от дорийците. В този период острова на 2 пъти се освобождавал от персите. Той е известен с голямото светилище на Асклепий и свързаната с него медицинска школа. Смята се, че на Кос е роден и лекарят Хипократ.
През Средните векове отначало попада под влияние на Венецианската република, а след това те го предават на Малтийския орден.
Османската империя управлява Кос в течение на 400 г., докато през 1912 г. островът не попада под влияние на Италия.
По време на Втората световна война, островът е окупиран от Германия до 1945 г.
След освобождението, острова попаднал под протектората на Великобритания, която го предала през 1947 на Гърция. В историята на острова има 4 силни земетресения: през 142, 469, 554 и 1933 г.

Кос е островът, който е дал на света Хипократ - бащата на медицината. Трети по големина остров на Додеканезите, той е тесен и дълъг по форма, предимно равнинен с две не много високи планини - Дикео (875 м.) и Симпатро, които описват южния бряг.

Остров Кос е разположен на юг от калимнос и за първи път е бил населен през Неолитната ера. През 700 г. пр. Хр се е присъединил към Линдос, Камирос, Йалисос, Книдос и Халикарнасос, за да основат заедно Дорийски Хексаполис.

През IV в. пр. Хр Асклепиеион е станал известен като водеща лечебница в

древността.

Столицата Кос е разположена в зелена местност на североизточната част на острова, в дъното на отворен залив. Около пристанището все още можете да видите руини от древния град и замъка, построен между 1450 г. и 1478 г. от Рицарите на Св. Джон, които са превзели острова.

Разкопки при древния град разкрили основи на сгради от Класическия период (напр. Агора), Елинистичен и Римски периоди (Гимназиум, Одеон, римски бани, къщи с красиви мозайки), фрагменти от стени от Класическия период, основи на храм на Афродита и друг храм, може би

посветен на Херакъл.

Останалата част от града е модерна с добро разположение, със сгради, хотели, авенюта със засадени палми. В тучна местност на 4 км. на запад от града ще откриете Асклепиеион (Асклипийо) или Свещеницата на Асклепиос. Сградите са разположени помежду четири тераси, обединени с мраморни стълби. Гледката от най-високата тераса е спираща дъха.

Най-важната постройка е Храмът на Асклепиос, Дорийски периптерален храм издигнат през II в .пр. Хр. Другите сгради са Стоа (Колонада), която дава покрив на медицинското училище на Хипократ и

Вомос или Великия Олтар (III в.пр.Хр), която е декорирана със скулптури , посветени на сина на Праксителис.

По време на вашия престой на остров Кос си заслужава да посетите красивите села, които са разпръснати по целия остров. Сред тях са Асфендиу, на 14 км. югозападно от града, построено на върха на Дикео с гледка към морето. Пили, далеч на юг, с руини от Византийски замък и църкавта Ипапанти в неговия двор. Андимахия издигнат на плато в средата на острова. Термес със минерална вода и горещи извори и Кардамена - морски курорт. И двата града са на източния бряг. Тингаки (до летището), Мармари и

Мастихари - второто по големина пристанище на остров Кос на северния бряг. И най-накрая Кефалос на югозападния бряг с красиви плажове. Руините на древния град Астипалеа могат да бъдат посетени в район познат като Палатия.

Тук ще откриете прекрасни плажове по целия остров. По-близките можете да достигнете с колело, общоприетото превозно средство на остров Кос.





Текст:брошура Greece Dodecanese

Превод от английски език: Пътеводител Гърция