Часовниковата кула в Ботевград
Преди години при отмерването на точен час от горното прозорче на кулата се появявала човешка фигура, което е предизвиквало истинско удивление у хората и е било местна атракция.
Днес часовникът на кулата работи, но с подновен механизъм. Оригиналният се съхранява в музея на града. Кулата е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът се намира в сградата на общината.
Връх Богдан
Връх Богдан, или Голям Богдан, е най-високият връх в Средна гора. Висок е 1604 м. Носи името на
легендарен войвода, който се е подвизавал по тези земи. Намира се в Софийска
област и е един от 100-те национални туристически обекта.
Върхът е заобиколен от гъсти гори, а на южния му склон се намира Детелиновата пещера, сгушена сред огромни и стръмни скали. От Богдан извират няколко реки – Крива река, Луда Яна и Пясъчник.
Върхът е един от предпочитаните за покоряване, тъй като маршрутите не са особено трудни. Най-популярният маршрут започва от Копривщица и трае около 3 часа в посока. Друг начин да достигнете върха е маршрутът от град Стрелча. Подгответе се обаче и за по-хладно време, независимо от сезона, тъй като хребетите на Средна гора са много гостоприемни за силни ветрове.
Печати на БТС има в хижа Войводенец и в туристическия център в Копривщица.
Върхът е заобиколен от гъсти гори, а на южния му склон се намира Детелиновата пещера, сгушена сред огромни и стръмни скали. От Богдан извират няколко реки – Крива река, Луда Яна и Пясъчник.
Върхът е един от предпочитаните за покоряване, тъй като маршрутите не са особено трудни. Най-популярният маршрут започва от Копривщица и трае около 3 часа в посока. Друг начин да достигнете върха е маршрутът от град Стрелча. Подгответе се обаче и за по-хладно време, независимо от сезона, тъй като хребетите на Средна гора са много гостоприемни за силни ветрове.
Печати на БТС има в хижа Войводенец и в туристическия център в Копривщица.
Национален археологически музей
Сградата на музея е уникална с това, че е най-старата запазена сграда в София. Строена е през XV век по инициатива на Махмуд паша – един от великите везири на султан Мехмет II Завоевателя. Музеят се помещава в старата сграда още от основаването си през 1892 г. Многобройни специалисти изказват мнения, че джамията е крайно неподходяща за съхранение на старини, заради влагата, лошото естествено осветление и малката площ.
Сградата е ремонтирана многократно, разширявана е на няколко пъти. В началото на XX век дори в близост са положени основите на нова сграда за музея, но в последствие там е построена сградата на БНБ.
През 1944 музеят е силно засегнат при бомбардировките над София и голяма част от експонатите са унищожени или отмъкнати от крадци. Скоро сградата е възстановена. През XX век тя е често ремонтирана и разширявана и днес вече е доста далеч от оригиналния си вид.
През 30-те и 90-те години на XX век са проучвани основите на джамията, както и околното пространство. Установени са останки на древно селище, които днес се намират под площад Батенберг. Направени са и други интересни открития.
В зала Праистория на музея изложените експонати разказват в хронологичен ред за историята на нашите земи от най-дълбока древност до първите писмени сведения за населението в тези райони. Особен акцент е поставен на богатите колекции от Карановската могила и могилата край село Езеро, Новозагорско.
Зала Трезор съхранява голяма част от съкровищата, открити у нас. Експонатите тук се датират между къснобронзовата епоха и късната античност. Най-ценните експонати в този сектор са съкровищата от Вълчитрън, Луковит и от Николаево /Плевенско/. Тук могат да се видят и някои по-нови открития като тези от могилите Голяма Косматка и Светица край село Шипка.
Залата с експозиция от Средновековието ни разкрива богатството и духовния живот на българите през епохата на средните векове. Тук могат да се видят и някои особено ценни християнски паметници.
Археологическият музей се намира на ул. Съборна 2. Работи без почивен ден от 10 до 18 ч.
Исторически музей в Димитровград
Исторически музей в Димитровград
Музеят в Димитровград е създаден през 1951 година – скоро след възникването на града. В самото начало от съществуването си е бил преди всичко музей на младежкото бригадирско движение и на социализма. По-късно се включва и експозицията за историята на града и региона.
Днес музеят пази над 48 000 експоната, между които и много, свързани с етнографията на региона. Музеят работи от понеделник до петък с работно време от 9 до 12 ч. и от 13.30 до 17 ч. В събота и неделя отваря по предварителна заявка. Входът за музея е безплатен, има печат на БТС.
Дом-музей Пеньо Пенев
Димитровград е създаден през 1947 година след обединяването на 3 села. В строителството са се включли хиляди хора от цялата страна, някои от които се влюбват в мястото и остават да живеят тук. Един от тях е поетът Пеньо Пенев.
Той е родом от Севлиево, но участва в няколко строителни бригади, между които и тези, изградили железопътната линия Ловеч – Троян и основите на язовир Росица. От 1949 година Пенев участва дейно в строителството на Димитровград и след казармата се връща, за да живее тук.
В града той прекарва най-активните години от живота си, тук създава най-добрите си творби, тук слага край и на живота си през 1956 година.
В жилището, което е обитавал, днес е уреден дом-музей, посветен на поета. Експозицията включва над 650 музейни единици, които разкриват живота и творчеството на Пеньо Пенев. Музеят разполага с аудио-визуална техника, както и с аудио записи на поета, който рецитира свои произведения. Има също и видеофилми, посветени на живота на Пенев.
Музеят се намира на бул. Димитър Благоев 9. Работи всеки ден от понеделник до петък с работно време от 9.00 до 12.00 и от 14.00 до 17.00 ч. Входът е свободен.
Музеят в Димитровград е създаден през 1951 година – скоро след възникването на града. В самото начало от съществуването си е бил преди всичко музей на младежкото бригадирско движение и на социализма. По-късно се включва и експозицията за историята на града и региона.
Днес музеят пази над 48 000 експоната, между които и много, свързани с етнографията на региона. Музеят работи от понеделник до петък с работно време от 9 до 12 ч. и от 13.30 до 17 ч. В събота и неделя отваря по предварителна заявка. Входът за музея е безплатен, има печат на БТС.
Дом-музей Пеньо Пенев
Димитровград е създаден през 1947 година след обединяването на 3 села. В строителството са се включли хиляди хора от цялата страна, някои от които се влюбват в мястото и остават да живеят тук. Един от тях е поетът Пеньо Пенев.
Той е родом от Севлиево, но участва в няколко строителни бригади, между които и тези, изградили железопътната линия Ловеч – Троян и основите на язовир Росица. От 1949 година Пенев участва дейно в строителството на Димитровград и след казармата се връща, за да живее тук.
В града той прекарва най-активните години от живота си, тук създава най-добрите си творби, тук слага край и на живота си през 1956 година.
В жилището, което е обитавал, днес е уреден дом-музей, посветен на поета. Експозицията включва над 650 музейни единици, които разкриват живота и творчеството на Пеньо Пенев. Музеят разполага с аудио-визуална техника, както и с аудио записи на поета, който рецитира свои произведения. Има също и видеофилми, посветени на живота на Пенев.
Музеят се намира на бул. Димитър Благоев 9. Работи всеки ден от понеделник до петък с работно време от 9.00 до 12.00 и от 14.00 до 17.00 ч. Входът е свободен.
Туристически обекти в Калофер
Къщата от детството на българския поет и революционер Христо
Ботев е унищожена при опожаряването на Калофер през 1877 г. Възстановена е по
спомените на брат му Кирил Ботев и отваря врати като музей през 1944 г.
Намира се на ул. Христо Ботев 5. Музейният комплекс включва мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на неговата майка – Иванка Ботева.
Комплексът има статус на паметник на културата от национално значение.
В къщата е пресъздадена автентичната обстановка от детството на Ботев. Запазени са и негови лични вещи, писма и снимки. Всички предмети са изложени в зала, станала част от комплекса през 1973 г.
Музеят работи всеки ден от 8 до 12 часа и от 1.30 до 17.30 часа.
Намира се на ул. Христо Ботев 5. Музейният комплекс включва мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на неговата майка – Иванка Ботева.
Комплексът има статус на паметник на културата от национално значение.
В къщата е пресъздадена автентичната обстановка от детството на Ботев. Запазени са и негови лични вещи, писма и снимки. Всички предмети са изложени в зала, станала част от комплекса през 1973 г.
Музеят работи всеки ден от 8 до 12 часа и от 1.30 до 17.30 часа.
Резерват Сребърна
Близо 40 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и 10
вида риби обитават Сребърна, един от най-известните резервати в България.
Сребърна се намира на 16 км западно от Силистра. Резерватът обхваща едноименното езеро и териториите около него.
Няколко легенди обясняват името на резервата. Най-правдоподобната история свързва името с невероятната гледка, разкриваща се при пълнолуние, когато водата на езерото изглежда като разтопено сребро.
Разнообразието от птичи видове е най-голямото богатство на Сребърна. Близо 180 вида гнездят в района, голяма част от които са застрашени или изключително редки. 58 вида са включени в Червената книга на България. Къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят само на територията на Сребърна.
През 1975 резерватът е обявен за влажна зона с международно значение, а през 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.
В последствие е изграден музей, където могат да се видят много от видовете обитаващи резервата. Тук можете да научите повече и за историята на Сребърна. Поставена е камера, чрез която посетителите да наблюдават животинските видове.
Музеят работи от началото на май до 1 октомври, от 8 до 12 часа и от 14 до 18 часа. Посещенията в четвъртък са безплатни.
Сребърна се намира на 16 км западно от Силистра. Резерватът обхваща едноименното езеро и териториите около него.
Няколко легенди обясняват името на резервата. Най-правдоподобната история свързва името с невероятната гледка, разкриваща се при пълнолуние, когато водата на езерото изглежда като разтопено сребро.
Разнообразието от птичи видове е най-голямото богатство на Сребърна. Близо 180 вида гнездят в района, голяма част от които са застрашени или изключително редки. 58 вида са включени в Червената книга на България. Къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят само на територията на Сребърна.
През 1975 резерватът е обявен за влажна зона с международно значение, а през 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.
В последствие е изграден музей, където могат да се видят много от видовете обитаващи резервата. Тук можете да научите повече и за историята на Сребърна. Поставена е камера, чрез която посетителите да наблюдават животинските видове.
Музеят работи от началото на май до 1 октомври, от 8 до 12 часа и от 14 до 18 часа. Посещенията в четвъртък са безплатни.
Национален природонаучен музей
Националният природонаучен музей се счита за най-богатия на
експонати на целия Балкански полуостров. Създаден е преди повече от век под
егидата на княз Фердинанд, който имал особена слабост към естествените науки.
От 1889 г. до сега музеят е натрупал огромни фондове, които покриват всички
области на живата и неживата природа както в България, така и по целия свят.
Музейните фондове съдържат над 400 екземпляра бозайници, десетки хиляди препарирани насекоми, 1200 вида птици, много земноводни и влечуги. Тук се пазят и много открити фосили – цели скелети и фрагменти. Освен това музейното богатство се допълня от над 1200 хербаризираби представители на българската флора, както и от образци от минерали, които покриват ¼ от цялото минерално богатство в световен мащаб.
Природонаучният музей работи с много чуждестранни подобни институции, с които обменя опит и материали. Служители на музея често работят по обекти из целия свят.
Музеят се намира в София на бул. Цар Освободител 1. Работи всеки ден без почивка от 10 до 18 ч. Има печат на БТС.
Музейните фондове съдържат над 400 екземпляра бозайници, десетки хиляди препарирани насекоми, 1200 вида птици, много земноводни и влечуги. Тук се пазят и много открити фосили – цели скелети и фрагменти. Освен това музейното богатство се допълня от над 1200 хербаризираби представители на българската флора, както и от образци от минерали, които покриват ¼ от цялото минерално богатство в световен мащаб.
Природонаучният музей работи с много чуждестранни подобни институции, с които обменя опит и материали. Служители на музея често работят по обекти из целия свят.
Музеят се намира в София на бул. Цар Освободител 1. Работи всеки ден без почивка от 10 до 18 ч. Има печат на БТС.
Връх Ботев
Снимки
Едно голямо предизвикателство за всички, които обичат
природата, планината и походите, е покоряването на връх Ботев.
Ботев е най-високият връх в Стара Планина и се извишава на внушителните 2376 м. Трети е по височина в България след Мусала и Вихрен. Няколко маршрута водят до него, но Ботев е един от най-трудно достъпните върхове и приключението отнема цял ден.
Метеорологичната станция и телевизионната кула, разположени на върха, покриват с радио и телевизионен сигнал почти половината България.
Физическото усилие за достигане на Ботев си заслужава, тъй като при хубаво време от върха се разкрива невероятна гледка.
Тази планинска местност е известна и с други природни забележителности. В близост се намира най-големият водопад в България и на Балканския полуостров. Райското пръскало излива струи ледена планинска вода от 124 метра височина. Райските скали и водопад Калоферското пръскало също са близко.
Връх Ботев е част от прехода Ком-Емине. Най-популярният маршрут за достигане на старопланинския първенец започва в Калофер, минава през хижа Рай. Ще минете през красиви местности и ще можете да се насладите на панорамна гледка към Райското пръскало.Още няколко пътеки водят от Калофер към върха. Можете да използвате като начални точки и Карлово и Априлци.
Ботев е най-високият връх в Стара Планина и се извишава на внушителните 2376 м. Трети е по височина в България след Мусала и Вихрен. Няколко маршрута водят до него, но Ботев е един от най-трудно достъпните върхове и приключението отнема цял ден.
Метеорологичната станция и телевизионната кула, разположени на върха, покриват с радио и телевизионен сигнал почти половината България.
Физическото усилие за достигане на Ботев си заслужава, тъй като при хубаво време от върха се разкрива невероятна гледка.
Тази планинска местност е известна и с други природни забележителности. В близост се намира най-големият водопад в България и на Балканския полуостров. Райското пръскало излива струи ледена планинска вода от 124 метра височина. Райските скали и водопад Калоферското пръскало също са близко.
Връх Ботев е част от прехода Ком-Емине. Най-популярният маршрут за достигане на старопланинския първенец започва в Калофер, минава през хижа Рай. Ще минете през красиви местности и ще можете да се насладите на панорамна гледка към Райското пръскало.Още няколко пътеки водят от Калофер към върха. Можете да използвате като начални точки и Карлово и Априлци.
Къща-музей на Васил Левски
На 18 юли 1837 г. се ражда Васил Левски, един от най-значимите
български революционери. Домът му в Карлово се превръща в музей и пази спомена за
Левски до днес.
Намира се в западната част на Карлово, по пътя за Сопот.
Къщата-музей е отворена през 1937 г., след като претърпява основно възстановяване. Бързо се превръща в един от най-посещаваните мемориални комплекси в България. Съхранява ценни вещи, документи и художествени произведения.
Днес комплексът е разширен. Освен родната къща на Левски, музеят включва зали за изложби, щандове за сувенири и мемориален параклис, пазещ косите на Левски.
Музеят се намира на ул. Ген. Карцов 57 и е отворен за посещения всеки ден от 8.30 до 13 часа и от 14 до 17 часа. За повече информация можете да се обадите на 0335/ 934 89.
Намира се в западната част на Карлово, по пътя за Сопот.
Къщата-музей е отворена през 1937 г., след като претърпява основно възстановяване. Бързо се превръща в един от най-посещаваните мемориални комплекси в България. Съхранява ценни вещи, документи и художествени произведения.
Днес комплексът е разширен. Освен родната къща на Левски, музеят включва зали за изложби, щандове за сувенири и мемориален параклис, пазещ косите на Левски.
Музеят се намира на ул. Ген. Карцов 57 и е отворен за посещения всеки ден от 8.30 до 13 часа и от 14 до 17 часа. За повече информация можете да се обадите на 0335/ 934 89.
Софийска синагога и Еврейски исторически музей
Софийската синагога е най-голямата в България и третата по
големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Построена е през 1909
година на мястото на старата синагога Ахава и хасед. Стилът на сградата е
испано-мавритански и наподобява разрушената от нацистите синагога във Виена.
Храмът може да побере до 1300 поклонници, а полилеят му е най-големият в
страната и тежи 2 тона.
Наскоро синагогата беше основно ремонтирана със средства, предоставени от държавата, от Израел, както и от частни дарения. От месец май 1992 в храма функционира и Еврейски исторически музей към Организацияата на българските евреи Шалом. Музеят е своеобразно продължение на по-ранната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944".
Целта на музея е да издирва, изучава и съхранява предмети, снимки и документи, свързани с еврейското културно и историческо наследство в страната. Две са постоянните експозиции в музея - "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България". Експонатите запознават посетителите с еврейската религия, бит и култура, както и с историята на общността от заселването ѝ по тези земи до създаването на Израел. Отделено е специално внимание на спасяването на много български евреи по време на Втората световна война.
Синагогата се намира на ъгъла на ул. "Екзарх Йосиф" и ул "Георг Вашингтон". Музеят работи всеки ден без събота и неделя от 9.00 -13.30 ч. И 14.00 – 16.30 ч.
Наскоро синагогата беше основно ремонтирана със средства, предоставени от държавата, от Израел, както и от частни дарения. От месец май 1992 в храма функционира и Еврейски исторически музей към Организацияата на българските евреи Шалом. Музеят е своеобразно продължение на по-ранната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944".
Целта на музея е да издирва, изучава и съхранява предмети, снимки и документи, свързани с еврейското културно и историческо наследство в страната. Две са постоянните експозиции в музея - "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България". Експонатите запознават посетителите с еврейската религия, бит и култура, както и с историята на общността от заселването ѝ по тези земи до създаването на Израел. Отделено е специално внимание на спасяването на много български евреи по време на Втората световна война.
Синагогата се намира на ъгъла на ул. "Екзарх Йосиф" и ул "Георг Вашингтон". Музеят работи всеки ден без събота и неделя от 9.00 -13.30 ч. И 14.00 – 16.30 ч.
Музей Земята и хората
Музеят Земята и хората е държавна институция, но е създаден
изцяло от даренията на частни лица, фирми и институции. Помещава се в красива
сграда-паметник на културата, строена в края на XIX век. Това е национален
музей по минералогия, един от най-големите в света.
Музеят е създаден през 1986 г., но първите посетители прекрачват прага му в средата на 1987 г. Фондовете на музея пазят над 20 000 експоната, организирани в няколко експозиции - гигантски кристали, минерали на Земята, минерали на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Има и експозиции, посветени на промишлените минерали и суровинните находища в страната.
Музеят разполага с видеозала, зала за семинари и конференции, лаборатории, библиотека, както и с магазин, откъдето могат да се закупят някои интересни ювелирни изделия. Музеят често е домакин на различни изложби, събития, семинари, конференции и борси. Освен това е доста активен в организирането на културни и природозащитни мероприятия.
Музеят се намира в София на бул. Черни връх 4. Работи всеки ден без неделя и понеделник от 10 до 18 ч. Цената на входния билет е 2 лева, но има големи намаления за учащи и групи. Осигуряват се при желание беседи на чужди езици. Има и печат на БТС.
Музеят е създаден през 1986 г., но първите посетители прекрачват прага му в средата на 1987 г. Фондовете на музея пазят над 20 000 експоната, организирани в няколко експозиции - гигантски кристали, минерали на Земята, минерали на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Има и експозиции, посветени на промишлените минерали и суровинните находища в страната.
Музеят разполага с видеозала, зала за семинари и конференции, лаборатории, библиотека, както и с магазин, откъдето могат да се закупят някои интересни ювелирни изделия. Музеят често е домакин на различни изложби, събития, семинари, конференции и борси. Освен това е доста активен в организирането на културни и природозащитни мероприятия.
Музеят се намира в София на бул. Черни връх 4. Работи всеки ден без неделя и понеделник от 10 до 18 ч. Цената на входния билет е 2 лева, но има големи намаления за учащи и групи. Осигуряват се при желание беседи на чужди езици. Има и печат на БТС.
Софийска зоологическа градина
Софийският зоопарк е най-богатият в страната. Много екзотични
и местни птици и животни могат да се видят тук.
Паркът е създаден по инициатива на княз Фердинанд през 1888 година. Князът проявявал особен интерес към животните и естествените науки. Първоначално няколкото животни от т.нар. Зоопарк се отглеждали в двора на двореца, но скоро пристигнала двойка кафяви мечки и мястото вече било неподходящо. Тогава князът преместил парка с животните и птиците в бившата ботаническа градина на двореца, която тогава се намирала извън града, а днес е паркът между Софийския университет и улица Гурко. За управител на зоологическата градина Фердинанд назначил своя дворцов главен ловец, който с много усърдие работил 40 години на тази длъжност и се грижил за разрастването на парка.
През следващите години значително се увеличил броят на животните. Управата на парка не се задоволявала само с местни видове и скоро паркът се напълнил и с много екзотични птици и животни. Построени били специални постройки и съоръжения.
Паркът продължил да съществува на това място до 80-те години на XX век, когато е преместен на сегашния си адрес на ул. Сребърна. Сега зоопаркът е значително по-голям и просторен и предлага чудесни възможности за дълги разходки. Между отделните клетки и секции има достатъчно разстояние за разходки. В парка има и няколко заведения и павилиона, от които може да се купят разхладителни напитки и закуски.
Днес в парка живеят много видове животни. През последните години обаче средствата, с които разполага зоологическата градина, не достигат за правилното изхранване на животните и управата на парка въведе възможността да се осиновяват животни от частни лица и фирми. Много от обитателите на парка днес се радват на по-добри грижи благодарение на тази инициатива. Осиновителите осигуряват средства, с които се закупува добра храна за животното и се правят подобрения в клетката му.
Паркът се намира на ул. Сребърна 1 и работи всеки ден с работно време през лятото от 9 до 19 ч., а през зимата – от 9 до 17 ч. Билетът струва едва 1 лев за редовен посетител, като има намаление за учащи и групи.
Паркът е създаден по инициатива на княз Фердинанд през 1888 година. Князът проявявал особен интерес към животните и естествените науки. Първоначално няколкото животни от т.нар. Зоопарк се отглеждали в двора на двореца, но скоро пристигнала двойка кафяви мечки и мястото вече било неподходящо. Тогава князът преместил парка с животните и птиците в бившата ботаническа градина на двореца, която тогава се намирала извън града, а днес е паркът между Софийския университет и улица Гурко. За управител на зоологическата градина Фердинанд назначил своя дворцов главен ловец, който с много усърдие работил 40 години на тази длъжност и се грижил за разрастването на парка.
През следващите години значително се увеличил броят на животните. Управата на парка не се задоволявала само с местни видове и скоро паркът се напълнил и с много екзотични птици и животни. Построени били специални постройки и съоръжения.
Паркът продължил да съществува на това място до 80-те години на XX век, когато е преместен на сегашния си адрес на ул. Сребърна. Сега зоопаркът е значително по-голям и просторен и предлага чудесни възможности за дълги разходки. Между отделните клетки и секции има достатъчно разстояние за разходки. В парка има и няколко заведения и павилиона, от които може да се купят разхладителни напитки и закуски.
Днес в парка живеят много видове животни. През последните години обаче средствата, с които разполага зоологическата градина, не достигат за правилното изхранване на животните и управата на парка въведе възможността да се осиновяват животни от частни лица и фирми. Много от обитателите на парка днес се радват на по-добри грижи благодарение на тази инициатива. Осиновителите осигуряват средства, с които се закупува добра храна за животното и се правят подобрения в клетката му.
Паркът се намира на ул. Сребърна 1 и работи всеки ден с работно време през лятото от 9 до 19 ч., а през зимата – от 9 до 17 ч. Билетът струва едва 1 лев за редовен посетител, като има намаление за учащи и групи.
Пещера Съева дупка
Носи името „подземна перла” заради необичайно красивите си
образувания. Съева дупка се намира близо до Ябланица, Ловешка област.
При проучвания в пещерата са открити глинени съдове и монети от времето на римския император Антоний. Предметите са намерени в пещерното преддверие.
Обявена е за природна забележителност през 1963 г., а през 1967 г. пещерата е благоустроена. Дължината и е 210 метра и според проучвания се е образувала преди 11 милиона години. Пещерата е разделена на пет зали и няколко галерии.
Залите са кръстени на някои от най-забележителните образувания в тях. „Купена” носи името на сталагмит с височина 3.5 метра, приличащ на купа сено. „Белият замък” и „Космос” също правят впечатление с красотата на сталактитите и сталагмитите си.
Залата, наречена „Харманът”, се слави с акустиката си. Използвана е за звукозаписите на хорови състави.
Пещерата работи всеки ден от 9 до 18 часа през лятото и до 17 часа през зимата. За правенето на снимки се плаща допълнително.
При проучвания в пещерата са открити глинени съдове и монети от времето на римския император Антоний. Предметите са намерени в пещерното преддверие.
Обявена е за природна забележителност през 1963 г., а през 1967 г. пещерата е благоустроена. Дължината и е 210 метра и според проучвания се е образувала преди 11 милиона години. Пещерата е разделена на пет зали и няколко галерии.
Залите са кръстени на някои от най-забележителните образувания в тях. „Купена” носи името на сталагмит с височина 3.5 метра, приличащ на купа сено. „Белият замък” и „Космос” също правят впечатление с красотата на сталактитите и сталагмитите си.
Залата, наречена „Харманът”, се слави с акустиката си. Използвана е за звукозаписите на хорови състави.
Пещерата работи всеки ден от 9 до 18 часа през лятото и до 17 часа през зимата. За правенето на снимки се плаща допълнително.
Етнографски музей при БАН
Музеят съществува повече от век. Създаден е като отдел в
Народния музей през 1892 г., но се отделя като самостоятелна институция през
1906 г. През 1947 г. към БАН се сформира нов институт по етнология, който две
години по-късно се обединяава с музея.
През 20-те години на XX век Етнографският музей е считан за най-богатия на
Балканите. Днес в него се пазят над 3000 музейни експоната, над 5000 стари
снимки и над 100 000 негатива. Специализираната библиотека към музея пази
богатство от 25 000 издания, някои от които могат да се намерят само тук.
Основната задача на Етнографския музей е да събира
информация и предмети, касаещи различни аспекти на българската народна култура
– бит, занаяти, земеделие, животновъдство, фолклор, едри и фини тъкани,
архитектура, народна медицина, обичаи и др.
Музеят се намира в София на площад Батенберг 1. Работи всеки ден без
понеделник с работно време през лятото от 10 до 18 ч., а през зимата от 10 до
17 ч. Към музея има и магазин, предлагащ автентично изработени предмети и
сувенири от цялата страна. Има и печат на БТС. Туристически обекти в Сливен
В най-стария квартал на Сливен – Клуцохор, се намира родната къща на един от най-известните български войводи – Хаджи Димитър. Днес тя е реставрирана и в нея е уреден музей, посветен на дейността на войводата, както и на друг сливенски революционер – Стефан Караджа. Богатата сбирка от автентични предмети, принадлежащи на двамата видни радетели за свобода включва също и доста оръжейни експонати. Превъзходно възстановената къща действа като музей още от далечната 1935 г. В нея дори може да се види и стаята, в която е роден Хаджи Димитър.
Други части от експозицията ни разкриват особености от бита на сливналии в средата на XI век. Музеят се намира на ул. Асеновска 2 и работи от 9 до 12 ч. И от 14 до 17 ч. През лятото работи без почивен ден, а през зимата почива в събота и неделя.
Музей на текстилната индустрия
Музеят на текстилната индустрия в Сливен е първият по рода си индустриален музей в страната. Отворен е през 1984 г. послучай 150-годишнината от отварянето на първата фабрика в България.
През 1836 г. предприемчивият Добри Желязков отваря първата фабрика манифактурен тип не само в Османската империя, но и на Балканския полуостров. Скоро фабрикаджията става първият доставчик на вълнени платове за нуждите на султаната. Фабриката му е разположена в триетажна сграда, в нея работят няколкостотин души, 20 предачни машини и 6 механични стана.
Днес в първата сграда на фабриката се помещава и музеят. Експозициите в него са разделени на 3 раздела – ръчно текстилно производство, текстилни занаяти и фабрично-машинно производство. Музеят се намира на пл. “Стоил войвода” 3 и работи от 8.30 до 17 ч. всеки ден без събота и неделя.
Национална художествена галерия
Националната художествена галерия се намира в сградата на бившия
царски дворец. За да бъдем по-точни, преди да се превърне в дворец, сградата е
била дори конак и резиденция на местния турски управник.
Галерията е създадена след 1944 година по инициатива на заместник-кмета на столицата. За няколко години били събрани няколко хиляди произведения на изкуството, а през 1948 г. Софийска градска художествена галерия влива и своите фондове в НХД и допълня богатството.
Днес Националната художествена галерия е най-богатата в страната със своите над 50 000 произведения на изкуството. Експонатите проследяват развитието на българската живопис от началото й през Възраждането до 50-те години на XX век. Могат да се видят прекрасни произведения, дело на Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович.
По-късните автори също са достойно представени. Галерията разполага с картини на Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Символизмът, импресионизмът и модернизмът са представени от платната на Елена Карамихайлова, Никола Петров и Никола Маринов. Тук могат да се видят и някои от творбите на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Жорж Папазов, Дечко Узунов и много други майстори.
От всичките 50 000 произведения на разположение на галерията, в нея са изложени едва около 3000. Съществува проблем със съхраняването на голяма част от фонда, тъй като за това са необходими специални условия, на които сградата на галерияата не отговаря.
Адресът на НХГ е площад Батенберг 1. Галерията приема посетители от 10.00 до 17.30; в четвъртък до 19.00 и почива в понеделник.
Галерията е създадена след 1944 година по инициатива на заместник-кмета на столицата. За няколко години били събрани няколко хиляди произведения на изкуството, а през 1948 г. Софийска градска художествена галерия влива и своите фондове в НХД и допълня богатството.
Днес Националната художествена галерия е най-богатата в страната със своите над 50 000 произведения на изкуството. Експонатите проследяват развитието на българската живопис от началото й през Възраждането до 50-те години на XX век. Могат да се видят прекрасни произведения, дело на Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович.
По-късните автори също са достойно представени. Галерията разполага с картини на Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Символизмът, импресионизмът и модернизмът са представени от платната на Елена Карамихайлова, Никола Петров и Никола Маринов. Тук могат да се видят и някои от творбите на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Жорж Папазов, Дечко Узунов и много други майстори.
От всичките 50 000 произведения на разположение на галерията, в нея са изложени едва около 3000. Съществува проблем със съхраняването на голяма част от фонда, тъй като за това са необходими специални условия, на които сградата на галерияата не отговаря.
Адресът на НХГ е площад Батенберг 1. Галерията приема посетители от 10.00 до 17.30; в четвъртък до 19.00 и почива в понеделник.
Туристически обекти в Тутракан
Мемориален комплекс Военна гробница
Мемориалният комплекс Военна гробница, построен на 8 км от Тутракан, е мястото, на което всяка година през първата неделя на септември се отдава почит на загиналите български и румънски войници по време на историческата битка за Тутракан. Първото честване е още през 1917 г – едва година след паметната битка. Днес комплексът е благоустроен, построен е параклис, парк, а алея на славата ни разкрива имената на загиналите воини.
Мемориалният комплекс Военна гробница, построен на 8 км от Тутракан, е мястото, на което всяка година през първата неделя на септември се отдава почит на загиналите български и румънски войници по време на историческата битка за Тутракан. Първото честване е още през 1917 г – едва година след паметната битка. Днес комплексът е благоустроен, построен е параклис, парк, а алея на славата ни разкрива имената на загиналите воини.
Етнографски музей
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ в града е мястото, където могат да се видят детайли от бита на тутраканци. Поради това, че животът на местните хора в огромна степен е бил обвързан с рибарството и лодкостроителството, днес по-голямата част от музея приютява експозиция, посветена на Дунавския риболов и лодкостроене. Тутракан е бил център на Дунавския риболов. Градът изнасял големи количества риба, рибно масло и др. продукти в много европейски държави.
Музеят е единствен по рода си в страните по поречието на Дунав. Помещава се в сграда от началото на XX век. В 7 помещения са разположени разнообразни експонати, които проследяват хронологически разнообразните риболовни пособия и техники през различните епохи от древността до по-нови времена.
Отделено е внимание и на лодкостроителсвото. С фотоси и документи се показват разнообразните видове лодки, строени по този край. Тутраканските лодки са имали пазар в Румъния, Сърбия и Австрия.
Музеят е създаден през 1974 г. Работи всеки ден без неделя с работно време от 9 до 12 ч. И от 14 до 17 ч, а в събота от 9 до 15 ч.
Национален дворец на културата
НДК е един от символите на София - огромен конгресен
мултифункционален комплекс, който има много зали и помещения, подходящи за
изложби, концерти, прожекции, изложения, конференции и пресконференции и други
събития.
Огромната сграда се откроява на фона на планината Витоша и е позната на всеки българин. Тя е висока цели 8 етажа над земята, но има и 3 подземни нива. В себе си е събрала 13 зали за общо 8000 души, най-голяма сред които е Зала 1 с капацитет 4000 места. Фоайетата на двореца са на обща площ от 15 000 кв.м. и са предпочитани за провеждане на изложби и изложения.
НДК е строен межди 1978 и 1981 година. До 1990 г. носи името на Людмила Живкова – Министър на културата и дъщеря на Тодор Живков. Според архитекта, който го е проектирал, в конструкцията на НДК има повече метал, отколкото в Айфеловата кула.
Днес НДК е най-големият конгресен център не само в София и България, но и в цяла Югоизточна Европа. Едни от най-големите звезди на световната поп музика и опера са пълнили залите на двореца. Центърът се използва предимно за провеждане на културни мероприятия, което го превръща в център на българската култура.
Дълъг ред с фонтани краси площада пред НДК, който е любимо място за много жители и гости на столицата. Там има и много заведения, алеи за разходки и места, подходящи за колоездене и скейтборд. Наблизо се намира и търговската улица Витоша, както и музеят Земята и хората. НДК се намира в самия център на столицата, което го прави удобно място за срещи и разходки.
Огромната сграда се откроява на фона на планината Витоша и е позната на всеки българин. Тя е висока цели 8 етажа над земята, но има и 3 подземни нива. В себе си е събрала 13 зали за общо 8000 души, най-голяма сред които е Зала 1 с капацитет 4000 места. Фоайетата на двореца са на обща площ от 15 000 кв.м. и са предпочитани за провеждане на изложби и изложения.
НДК е строен межди 1978 и 1981 година. До 1990 г. носи името на Людмила Живкова – Министър на културата и дъщеря на Тодор Живков. Според архитекта, който го е проектирал, в конструкцията на НДК има повече метал, отколкото в Айфеловата кула.
Днес НДК е най-големият конгресен център не само в София и България, но и в цяла Югоизточна Европа. Едни от най-големите звезди на световната поп музика и опера са пълнили залите на двореца. Центърът се използва предимно за провеждане на културни мероприятия, което го превръща в център на българската култура.
Дълъг ред с фонтани краси площада пред НДК, който е любимо място за много жители и гости на столицата. Там има и много заведения, алеи за разходки и места, подходящи за колоездене и скейтборд. Наблизо се намира и търговската улица Витоша, както и музеят Земята и хората. НДК се намира в самия център на столицата, което го прави удобно място за срещи и разходки.
Туристически обекти в Силистра
Меджиди табия е голяма крепост в покрайнините на Силистра, строена между 1841 и 1853 година. Крепостта е част от 6 фортификационни съоръжения, обединени в единна защитна система.
Строена е в навечерието на Кримската война с безплатния труд на 300 българи, като най-големите майстори сред тях били от Дряновския регион. И днес се вижда огромното съоръжение, строено със замах и майсторство. Плановете за строежа са дело на немски архитект. Крепостната стена има форма на шестоъгълник и е висока на места до 8 метра. Заобиколена е от дълбок ров.
Строежът е привлякъл вниманието на османския султан Абдул Меджид, който през 1847 година пристига, за да нагледа строителните работи. Оттам идва и името на крепостта – Меджиди. Съоръжението е активно използвано и в Кримската война, и в Освободителната за българите Руско-турска война от 1877-78 година.
Крепостта е отворена за посетители всеки ден между 8 и 20 ч.
Исторически музей
Историческият музей на Силистра пази богатства с национално и световно значение. Археологическата експозиция на музея се помещава в сграда, построена през 1924 година като клон на Румънската национална банка. По това време градът се намира в границите на Румъния. Сградата е дом на историческия музей от 1990 г.
Едни от най-ценните открития, направени по българските земи, могат да се видят тук. Тук се намира и колоната на хан Омуртаг, и най-големият римски каменен слънчев часовник, откриван в страната ни до момента, статуи, находки от гробници, погребална колестница и т.н.
В лапидариума могат да се видят и други археологически находки. Музеят разполага с фонд от над 60 000 експоната. Намира се на ул. Г. Раковски 24 и работи всеки ден без събота и неделя от 9 до 18 ч.
Национален исторически музей
Националният исторически музей е може би музеят с най-богати
фондове в цялата страна. Създаден е през 1973 г., като до 2000 г. се помещава в
сградата на съдебната палата в центъра на София. През 2000 година музеят е преместен
в Бояна, в бившия дом N 1 на правителствената резиденция.
Днес музеят притежава фонд от над 650 000 музейни експоната. В многобройните зали на НИМ може да се проследи историята на България и тези земи от най-дълбока древност до по-нови времена. Тук могат да се видят оригиналите и копията на много съкровища, между които и уникално красивото Панагюрско съкровище и тези от Рогозен, Летница, Дуванлий и копие на златото от Малая Перешчепина, което според историците е намерено в гроба на Хан Кубрат.
Много документи, фотоси, както и автентични предмети проследяват историяата на страната ни. В залата за нова история на България могат да се видят дори вещи и дрехи, принадлежали на царското семейство и на царете Фердинанд и Борис III.
В двора на музея могат да се видят каменни колони, паметници и други предмети от гръцкия, римския и византийския период. Без съмнение, за да се разгледат подробно всички интересни експонати, изложени в НИМ, ще са необходими часове. Затова отделете поне половин ден и имайте предвид, че за да посетите музея, ще ви е необходим автомобил или друг транспорт.
Музеят се намира в Бояна, до Околовръстното шосе, на ул. Витошко лале 2. Работи всеки ден с работно време от 9 до 17.30 ч. през зимата и от 9.30 до 18 ч. през лятото. Цената на входния билет е 10 лева за редовен посетител, като намаленията за студенти и ученици са големи. За да снимате с фотоапарат или камера в музея, ви трябва специално разрешение и се плаща допълнителна такса. Има и печат на БТС.
Днес музеят притежава фонд от над 650 000 музейни експоната. В многобройните зали на НИМ може да се проследи историята на България и тези земи от най-дълбока древност до по-нови времена. Тук могат да се видят оригиналите и копията на много съкровища, между които и уникално красивото Панагюрско съкровище и тези от Рогозен, Летница, Дуванлий и копие на златото от Малая Перешчепина, което според историците е намерено в гроба на Хан Кубрат.
Много документи, фотоси, както и автентични предмети проследяват историяата на страната ни. В залата за нова история на България могат да се видят дори вещи и дрехи, принадлежали на царското семейство и на царете Фердинанд и Борис III.
В двора на музея могат да се видят каменни колони, паметници и други предмети от гръцкия, римския и византийския период. Без съмнение, за да се разгледат подробно всички интересни експонати, изложени в НИМ, ще са необходими часове. Затова отделете поне половин ден и имайте предвид, че за да посетите музея, ще ви е необходим автомобил или друг транспорт.
Музеят се намира в Бояна, до Околовръстното шосе, на ул. Витошко лале 2. Работи всеки ден с работно време от 9 до 17.30 ч. през зимата и от 9.30 до 18 ч. през лятото. Цената на входния билет е 10 лева за редовен посетител, като намаленията за студенти и ученици са големи. За да снимате с фотоапарат или камера в музея, ви трябва специално разрешение и се плаща допълнителна такса. Има и печат на БТС.
Църковен историко-археологически музей към Светия Синод
Националният църковен историко-археологически музей се намира в София, в сградата на Богословския факултет към Софийския университет на площад Света Неделя.
Още след Освобождениетопрез 1878 година Светият Синод започва усилена работа по издирване, проучване и съхраняване на всичко, свързано с православната църква в страната. Скоро за тази дейност бил създаден и археологически отдел към Синода. Постепенно колекцията се увеличава и така през 1923 г. сбирката е превърната в музей към Светия Синод.
Днес музеят притежава над 11 000 исторически паметници и светини, икони, дърворезби, книги и ръкописи. С част от колекцията от икони се поставя началото и на филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство, която се помещава в криптата на храм-паметника Ал. Невски.
Колекцията на музея вклучва икони от X до XIX век, между
които и най-старата рисувана икона, намирана у нас - на Св. Георги и Св.
Димитър на коне, която се датира от X век. Тук могат да се видят и други ценни
икони, като най-голяма в количествено отношение е сбирката с икони от епохата
на Възраждането.
Тук се пазят също много ценни книги и ръкописи,
мощехранителници, жезли, кръстове, дърворезби и др. Музеят работи всеки ден без
събота и неделя от 9 до 17 ч.
Сините камъни и Карандила
Сините камъни
Сините камъни е природен парк, част от Източна Стара планина, разположен на север от град Сливен. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.
Синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. В зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен.
Най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м., който е и най-високия връх в Източна Стара планина. Връх Българка е лесно достъпен и често посещаван от туристи.
Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.
Карандила
Карандила е местност близо до Сливен, част от парк Сините камъни. В нея има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.
До местността може да се стигне по няколко начина. Най-интересният от тях е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. Трасето на лифта минава през живописни местности и стръмни пропасти.
До Карандила води и т.нар. Хайдушка пътека, използвана често от местните хора. Тя не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки и да поддържате тонуса си в същото време. За по-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.
На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, която се вижда от десетки километри разстояние. До нея има площадка за делтапланеризъм. Това е един от често практикуваните тук екстремни спортове, за което благоприятства и почти постоянният сливенски вятър.
Името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Заради това, че местността е използвана в черни времена, вероятно е наречена и черна - кара.
Сливенци често посещават Карандила и през почивните дни местността е доста оживена. Мястото е подходящо и за по-дълга почивка, ако успеете да уредите престоя си в някоя от станциите.
Следва продължение...
Сините камъни е природен парк, част от Източна Стара планина, разположен на север от град Сливен. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.
Синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. В зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен.
Най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м., който е и най-високия връх в Източна Стара планина. Връх Българка е лесно достъпен и често посещаван от туристи.
Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.
Карандила
Карандила е местност близо до Сливен, част от парк Сините камъни. В нея има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.
До местността може да се стигне по няколко начина. Най-интересният от тях е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. Трасето на лифта минава през живописни местности и стръмни пропасти.
До Карандила води и т.нар. Хайдушка пътека, използвана често от местните хора. Тя не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки и да поддържате тонуса си в същото време. За по-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.
На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, която се вижда от десетки километри разстояние. До нея има площадка за делтапланеризъм. Това е един от често практикуваните тук екстремни спортове, за което благоприятства и почти постоянният сливенски вятър.
Името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Заради това, че местността е използвана в черни времена, вероятно е наречена и черна - кара.
Сливенци често посещават Карандила и през почивните дни местността е доста оживена. Мястото е подходящо и за по-дълга почивка, ако успеете да уредите престоя си в някоя от станциите.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар