България - Страна за гордост ! (ЧАСТ ПЕТА)

Туристически обекти в Русе

 

Къща-музей на Захари Стоянов
Къщата-музей на Захари Стоянов се намира в Русе, на ул. Придунавски булевард 12. Това е къщата, закупена след смъртта на Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова.

В нея са изложени много лични вещи на писателя и революционера, както и предмети, принадлежали на семейството му. Експозицията показва много подробности от българските борби за национално и църковно освобождение, както и за живота и делата на Захари Стоянов и семейство Обретенови – семейството на Баба Тонка.

Тук се намират и някои вещи, извадени от гробницата на Стоянов през 1978 г., когато тленните му останки са пренесени в Пантеона на възрожденците.

Музеят е отворен на 3 март 1978 г. послучай 100-годишнината от Освобождението на България. Работи всеки ден без събота и неделя с работно време от 8.30-12.00 и 13.00-17.30 ч.


Пантеонът на възрожденците
Пантеонът на възрожденците в Русе е построен през 1978 г. по повод честването на 100-годишнината от Освобождението на България. Намира се в старото русенско гробище, което днес е превърнато в Парк на възрожденците, и е изграден на мястото на разрушената църква Вси светии.

Днес Пантеонът приютява тленните останки на 453-ма четници, радетели за свобода и възрожденци. Причината този паметник да бъде построен в Русе е фактът, че този край е дал много храбри мъже и простветни дейци. Отдадена е почит и на баба Тонка Обретенова.

Пантеонът е достъпен без почивен ден от 9.00 - 12.00, 13.00 - 17.30 ч. 

Туристически обекти в района на Троян

 

 

Природонаучен музей
През 1956 г. учителят по биология Илия Илиев започва да прави колекция заедно с учениците от природолюбителския кръжок в Черни Осъм.

Препарирани са птици и бозайници, обитаващи Стара планина. През 1977 г. експонатите стават част от колекцията на Ловешкия окръжен исторически музей. Така е създаден природонаучният музей в Черни Осъм, който придобива самостоятелен статут през 1992 г.

Село Черни Осъм се намира на около 12 км от град Троян. Разположено е в Троянския балкан, в близост до парк Централен балкан и резерват Стенето.

Колекцията на природонаучния музей включва повече от 700 експоната. Препарираните животни са събрани в трите зали на музея, които показват природното богатство и разнообразие на Стара планина. Музеят разполага също със снимки и аудио материали, както и колекции от насекоми и над 120 вида птици.

Големите витрини на втория етаж показват животинските видове в тяхната естествена среда. Препарирани са елени, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки и други видове.

В музея е разположен и Природозащитен информационен център Черни Осъм. Центърът представя флората на парк Централен балкан и разполага с богата библиотека и видео материали. За повече информация можете да се обадите на 06962/ 371.

Работното време на музея е от 8 до 12 ч. и от 13 до 16 ч. всеки ден.

Туристически обекти в района на Исперих

 

 

Исторически музей
Историческият музей на Исперих е сред Стоте национални туристически обекта заради богатата си сбирка от експонати. Основаването на музея започва като доброволен кръжок, който постепенно прераства в сериозно дружество. Така през 1973 година на площ от 180 кв.м. в читалището е изложена първата постоянна експозиция. През 1975 г. музейната сбирка става филиал на Музея в Разград, но от 1984 г. вече има статут на самостоятелен музей.
Днес музеят в Исперих разполага с колекция от над 30 000 експоната. Най-богата е сбирката Археология поради историческото богатство на исперихския край. След Първата световна война тук се заселват хора от цяла България, както и много българи от попадналите в румънско земи. Поради тази причина днес етнографската сбирка на музея е особено богата от различните битови и фолклорни традиции, дали си среща в този край.
Експозицията Нова и най-нова история на България също е много интересна. Музеят се намира на адрес ул. "Цар Освободител " № 6 и работи от понеделник до петък с работно време от 8.30 до 17 ч.
Историко-археологически резерват "Сборяново"
Историко-археологическият резерват "Сборяново" се намира между селата Сборяново и Малък Поровец на около 10 км от Исперих. Разположен е в дефилето на река Крапинец, както и по околните хълмове. Резерватът обхваща над 140 архитектурни и исторически паметници, между които най-значими са Свещарската гробница, останките от древния тракийски град Хелис, мюсюлманското светилище Демир Баба Теке, тракийското светилище на Камен рид и некрополите.
В ранножелязната епоха районът на резервата е заселен от тракийското племе гети и мястото постепенно се превръща в политически, културен и религизионен център, чийто апогей е през IV - III в пр.Хр.
Днес резерватът е достъпен за посетители всеки ден без понеделник и вторник от 9 до 12 ч. и от 12.30 до 17 ч. Има и печат на БТС.

Туристически обекти в района на Балчик

 

 

Архитектурно – парков комплекс Двореца
Кралица Мария Румънска била пленена от красотата на Черноморския бряг край Балчик. Тя решила на това място да бъде изградена нейната резиденция.

През този период Южна Добруджа била румънска територия. Строежът на кралската резиденция продължил 11 години и през 1937 г. се появил дворец, носещ името Тихото гнездо.

Балчик се намира на около 470 км от София, в близост до Каварна и курорт Албена. Дворецът се намира на 2 км югозападно от Балчик.

Мария е англичанка по произход, но прекарала голяма част от детството си в Египет. Резултатът е смесица от ориенталски и западни стилове в изграждането на двореца.

Дворецът е построен по любопитен начин и позволява пълното уединение на гостите. Покоите на принцовете са разпръснати из целия парк.

Ботаническата градина е една от гордостите на двореца. Създадена е през 1926 г. Носела е името Градината на Аллах. Минава под ръководството на БАН през 1953 г. Стопанисването на градината води до множество проблеми, които не са разрешени и до днес.

За повече информация можете да се обадите на 0579/ 744 52 или на 0579/ 768 51 (музей Двореца).

Археологически резерват Калиакра
Поне три легенди са свързани с това място. Според най-популярната 40 девойки сплели косите си и скочили от носа в морето, за да се спасят по време на Османското робство. Носът се свързва още и със Свети Никола, както и с укрито в пещерите съкровище.

Нос Калиакра се намира в близост до Каварна, на около 500 км от София и на около 60 км от Варна.

Скалите са стръмни и трудно достъпни. В далечното минало била изградена крепост. През времето са се появили и няколко селища. Останките от тях могат да бъдат разгледани в музей, разположен в една от пещерите в района.

През 2003 г., средновековната крепост Калиакра и районът около село Българево получават статут на археологически резерват. Светлинно оформление е добавено през 2006 г.

Калиакра е и една от първите защитени територии в България, обявена за такава през 1941 г. Защитената зона обхваща сухоземна територия, както и акватория с площ от 687.5 хектара.

Туристически обекти в Батак

 

Историческият музей в Батак се гордее с богата колекция от снимков и документален материал, както и много автентични предмети от различни епохи. Музеят е създаден през 1956 г.

Днес в него могат да се видят няколко основни експозиции – Археология, Българска история XV- XIX век, Етнография, Нова и най-нова история. Най-голямо внимание е отделено на участието на Батак в Априлското въстание, когато при потушаването на бунта са убити няколко хиляди жители на Батак, а селището е било опожарено.

Музеят е разделен на няколко експозиции. Основната експозиция се намира в сградата на музея на площ от 450 кв.м. Тук могат да се видят много предмети, снимки и документи от епохата на Възраждането и Априлското въстание.

Църквата –костница Света Неделя е исторически паметник с национално значение. Построена е още в 1813 г. Там по време на Априлското въстание потърсили спасение стотици жени, деца и старци, които не били пощадени от турския ятаган. И до днес в църквата се пазят костите на посечените при въстанието.

Балиновата къща е приютила етнографската сбирка на историческия музей. Тя е построена през 1868 г. и е типична баташка къща от времето на Възраждането. Подредената в нея експозиция представя бита и обичаите на местните хора от края на XIX и началото на XX век.

Музеят работи без почивен ден с работно време през лятото 8.30 – 17 ч., а през зимата 8-12 ч. и 13 – 17 ч. През събота и неделя е отворен между 9.30 и 17 ч.

Туристически обекти в Сопот

 

Девически манастир Въведение Богородично
Девическият манастир Въведение Богородично се намира в Сопот, близо до центъра на града. Според някои исторически източни, той е създаден през 1665 г. от монахинята Сусана. Тогава на това място е имало само малък параклис, около който по-късно били построени жилищните сгради.

През 1877 по-голямата част от манастира е опожарена, когато турците опустошават Сопот. Запазени от пожара остават част от жилищните сгради, скривалището на Васил Левски и църквата.

В миналото манастирът е разполагал със скрипторий, където са се правили преписи на книги. Тук е имало и иконописна школа за монахини.

Църквата на манастира е интересна със своята архитектура – тя е наполовина вкопана в земята, с което напомня друга уникална църква – тази в село Добърско. Запазените стенописи от XVII представляват също голям интерес – това са т.нар. „светии без глави”.

Днес манастирът е изцяло възстановен и е действащ. В него има и печат на БТС

Къща-музей на Иван Вазов
Родната къща на Вазов в Сопот е построена от дядо му в XVIII век.  Оригиналната сграда е унищожена, но по-късно е възстановена по спомени на роднини на писателя.

Музеят отваря врати през 1932 г., а през 1964 г. получава статута на паметник на културата с национално значение. В него са запазени много лични вещи на Вазов и семейството му, сред които и черги и губери, изработени от майката на писателя Съба Вазова.

Пещера Снежанка

 

 

Пещерата Снежанка се намира в Западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Тя е труднодостъпна, до нея се стига след половинчасов труден преход по стръмна пътека.

Пещерата е много малка – дълга е едва 145 метра, но е богата на зали и образувания. Красиви драперии, сталагмити, сталактити и сталактони украсяват Голямата зала, Залата на виметата, Вълшебната зала и Музикалната зала.

Фигура от бял кристален синтер във Вълшебната зала е оприличавана на приказната героиня Снежанка, откъдето идва и името на пещерата.

Пещерата е открита през 1961 г. В нея са намерени останки от първобитни огнища, както и кости на животни. Използвана е за жилище през ранножелязната епоха, а от траките по-късно като убежище.

Днес тя е електрифицирана и достъпна за посетители. Включена е в списъка на 100-те национални туристически обекти. Работи всеки ден през лятото с работно време от 10 до 17 ч. През зимата почива събота и неделя и работи от 10 до 16 ч. Има печат на БТС.

Туристически обекти в Перущица

 

Перущица е малък град, разположен на 20 км югозападно от Пловдив в подножието на Родопите. В околностите на града могат да се видят древните останки на крепостта Перестица, датирана от времето на Второ Българско царство, като и руините на древния град Драговец и на Червената църква. Счита се, че Перущица е град, наследник на селище, което е носело името на славянския бог Перун.

Градът е известен с героизма, проявен от местното население по време на Априлското въстание през 1876 г. Местният исторически музей е създаден през 1955 г. В него се пазят много находки от руините, проследяващи историята на града и региона от най-дълбока древност. Тук могат също да се видят и документи и вещи, представящи участието на местните хора в Априлското въстание.

Музеят работи без почивен ден от 9 до 12 ч. и от 14 до 17 ч. Има и печат на БТС.

Туристически обекти в Панагюрище

 

 

Местност Оборище
Историческата местност Оборище се намира на 8 км. западно от гр. Панагюрище. Тук между 14 и 16 април 1876 година се провежда Първото българско народно събрание под ръководството на Георги Бенковски, на което се взима решение за избухването на Априлското въстание.

Днес местността е обявена за историческа. Издигнат е паметник на който са изписани имената на всички участници в народното събрание. Всяка година на 1 и 2 май в местността Оборище се чества годишнина от избухването на Априлското въстание. Печатът се намира в хижа Оборище, която се намира на половин час път от паметника.

Къща-музей на Райна Княгиня
Къщата-музей на Райна Княгиня е един от най-посещаваните музеи в страната. Намира се в Панагюрище. Самата сграда е много стара, а в нея е подредена експозиция, посветена на храбрата учителка, ушила знамето на революцията.

Тялото на Райна Попгеоргиева е погребано в двора на родния й дом. Музеят работи всеки ден без почивка от 9 до 17 ч. Има и печат на БТС.

Туристически обекти в Пловдив

 

Античен театър
Античният театър е разположен между Джамбаз и Таксим тепе. Постороен е през II в.н.е. от император Траян и е побирал между 5000 и 7000 зрители. Разрушен е при земетресение през IV в., но днес е успешно реставриран и се вписва чудесно в културната активност на града – домакин е на много концерти и фестивали. Останките му са открити през 60-те години на XX век. Театърът е част от архитектурния резерват Старинен Пловдив.

В близост до театъра има няколко приятни заведения и ресторанти, които предлагат панорамна гледка и възможността да му се насладите, докато кротко почивате или похапвате.

За посетители театърът е отворен през лятото всеки ден от 9 до 1 8 ч., а през зимата от 9 до 17 ч., с почивни дни понеделник и вторник.

Архитектурно-исторически резерват Стария Пловдив
В Стария Пловдив чудесно са се съхранили останки от всички епохи от историята на града, но тук могат да се видят най-вече възрожденските къщи от типичния за Пловдив симетричен архитектурен стил.

По време на Българското Възраждане заможните местни търговци пътували по цяла Европа и се запознали отблизо със западните културни и архитектурни тенденции. Несиметричните къщи, типични за планинските села с открит чардак вече не задоволявали естетическите изисквания на заможните хора и те започнали да строят жилищата си по нов образец, украсявали ги с фрески и орнаменти и ги обзавеждали с разнообразни изящни вещи. Така възниква уникалният стил на пловдивската възрожденска къща, красива комбинация между западно и ориенталско влияние.

Много от къщите са автентично запазени и до днес и в голяма част от тях днес се помещават музеи и галерии. Не пропускайте да разгледате Балабановата къща, къщата на Степан Хиндлиян, на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди, Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща и много други.

Етнографски музей
Етнографският музей в Пловдив е създаден през 1917 г., но функционира като отделен музей от 1952 г. Негов създател е известният етнограф и специалист по Родопите Стою Шишков.

Музеят се помещава в една от най-красивите възрожденски къщи в Стария град – къщата на търговеца Аргир Коюмджиоглу. Тя е.построена през 1847 г. от виден родопски майстор-строител. Сградата е типичен представител на Пловдивската възрожденска къща.

Музеят съхранява над 40 000 предмета, тематично разделени в няколко основни групи – селско стопанство, занаяти, тъкани и облекло, мебели и интериор, музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Колекцията показва в най-големи детайли богатото разнообразие на народната култура, бит и занаяти, характерни за местното население през XIX век.

Музеят се намира на ул. Стоян Чомаков 2 и работи през лятото всеки ден от 9 до 12 ч и от 14 до 17.30 ч., а през зимата от 9 до 12 ч.

Исторически музей
Историческият музей на Пловдив е създаден през 1951 г. Неговите експонати разкриват историята на града и региона от XV до XX век. По-ранната история е обект на изследване от Археологическия музей в града.

Фондът на историческия музей е разделен на 4 експозиции – Възраждане, Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Нова история и Къща-музей на Христо Г. Данов.

Музеят се намира на площад Съединение 1. През лятото работи всеки ден без неделя от 9 до 18 ч., а през зимата – всеки ден без събота и неделя от 9 до 12.30 ч. и от 13 до 17 ч.

Църква Св. Константин и Елена
Църквата Св. Константин и Елен се намира в сърцето на Стария град. Според легендата храмът е издигнат на мястото, където през III в.н.е. са посечени заради християнската си вяра 38 души, повечето от които римски войници. Само 30 години по-късно техните съграждани издигат на мястото на смъртта им малък християнски храм, който по-късно е посветен на император Константин и майка му Елена.

През вековете църквата многократно е опожарявана и опустошавана. След последния пожар тя е възстановена из основи през 1832 г. За нейната украса са се трудили много български художници, между които Захари и Димитър Зограф и Станислав Доспевски.

Днес църквата е достъпна за посетители всеки ден от 9 до 18 ч. през лятото и от 9 до 17 ч. през зимата.

Туристически обекти в Пазарджик

 

 

Църква Св. Богородица
Катедралната църква Св. Богородица в Пазарджик е най-големият християнски храм в България от епохата на Възраждането. Построена е през 1837 година. Легендата гласи, че турският управител на Пазарджик разрешил на християните в града да си построят храм, но той да не е по-голям от волска кожа и да не е по-висок от джамия.

Българите се изхитрили и разрязали волската кожа на тънки ленти, с които очертали пода на бъдещия храм. Мюдюрът се впечатлил от тяхната находчивост и не им направил проблем със строежа. Част от църквата е вкопана в земята, за да изпълни другото условие на турчина и да не надвишава по височина джамията.

Храмът представлява просторна трикорабна псевдобазилика. Църквата е паметник на културата с национално значение заради красивата си украса. Най-голяма ценност представлява ажуреният иконостас от орехово дърво, който се намира под егидата на ЮНЕСКО. Иконостасът е дело на майстори-резбари от Дебърско-мияшката школа.

Украсата на църквата впечатлява с красивите стенописи, сътворени от майстори от Самоковската школа. Някои от иконите на храма се датират от преди 1837 г., а има и икони, дело на Станислав Доспевски. В храма има и печат на БТС.

Исторически музей
Регионалният исторически музей в Пазарджик е създаден в далечната 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище Виделина. Днес той е един от най-старите и водещи музеи в страната. Към музея има реставрационно ателие, специализирана библиотека и фотолаболатория.

Музеят се помещава в специално построена сграда на площ 1200 кв. м. Музейните експонати са обединени в няколко категории – Археология, История на България XV-XIX век, Етнография, Нова история и Най-нова история.

Адресът на музея е площад Константин Величков 15. Работи всеки ден без събота и неделя с работно време 9-12 ч. и 13-17 ч.

Къща-музей на Станислав Доспевски
Станислав Доспевски е псевдонимът на Зафир Зограф, родоначалник на светския реалистичен портрет. Племенник е на Захари Зограф и е известен с това, че е първият български художник с академично художествено образование.

Къщата-музей е негов дом от построяването й през 1864 г. Дело е на брациговски майстори и представлява типична цариградска къща от епохата на Възраждането – двуетажна кирпичена постройка с еркери и 6 помещения и един салон.

Днес в 6 от помещенията могат да се видят вещи и документи на Доспевски и неговото семейство, както и едни от най-известните и ценни портрети, дело на художника.

Къщата-музей се намира на ул. Мария Луиза 54 и работи всеки ден без събота и неделя с работно време 8-12 ч. и 14 – 16 ч. Има и печат на БТС.

Туристически обекти в Плевен

 

 

Параклис – мавзолей Св. Георги Победоносец
Параклисът е изграден през 1907 г. в памет на загиналите при обсадата на Плевен 31 000 руски и 7500 румънски воини. В криптата се съхраняват костите на загиналите. Иконите и иконостасът на параклиса са дело на прочути български майстори.

Параклисът може да бъде посетен всеки ден от вторник до събота между 9 и 12 ч. и 13 и 18 ч.

Панорама Плевенска епопея
Панорамата Плевенска епопея се намира в Скобелевия парк-музей. Построена е по случай 100-годишнината от освобождението на Плевен от турско робство. Цялата архитектура на паметника е изтъкана от символика. Отстрани изглежда, сякаш сградата се крепи на 4 щика, което символизира оръжието, избавило града от обсадата.

Щиковете носят 4 хоризонтални пръстена. 3 от тях са символи на трите щурма на града и на трите възвишения, където се водят битките. Четвъртият пръстен символизира обсадата на Плевен.

Панорамата е достъпна за посетители всеки ден от 9 до 17 ч. Асансьори извеждат туристите на покрива, където от две зрителни площадки могат да се разгледат историческите места в района, където са се водили тежките битки.

Исторически музей
Регионалният исторически музей на Плевен притежава богат фонд от предмети и документи, свързани с историята на града и региона. Експонатите са организирани в няколко основни експозиции – Археология, История на България XV – XIX век, Нова и най-нова история, Етнография и Природа.

В района на Плевен има направени значителни археологически открития - римския град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол. Музеят пази голяма част от откритите на тези обекти артефакти. Сред най-ценните експонати са съкровището от Никопол, това от с. Бохот, както и копието на Вълчитрънското съкровище

Музеят в Плевен разполага и със собствена фотолаборатория и ателие за реставрация. Адресът на музея е ул. Стоян Заимов 3. Работи всеки ден без неделя и понеделник с работно време 9 – 12 ч. и 12.30 – 17 ч. В четвъртък гостите на музея влизат безплатно.

Туристически обекти в района на Берковица

 

Етнографски музей
Етнографският музей на Берковица се помещава в стара възрожденска къща от XIX век. Сградата е запазена в автентичния й вид, без сериозни възстановителни ремонти. Впечатление правят красивите дърворезби по вратите и долапите, както и интересният начин за отопление на помещенията. Сградата е дом на етнографския музей от 1992 г.

Експозицията на музея представя бита и обичаите на местните хора в епохата на Възраждането. Експонатите са организирани в няколко колекции – тъкани, дърво, метал, накити и керамика, а общият им брой надхвърля 14 000. Най-силно впечатление прави колекцията от разноцветни тъкани и облекла, черги и килими.

Музеят се намира на ул. Иван Вазов 5. Работи всеки ден през лятото от 8-12 ч. и от 14-17 ч. През зимата за посещение е необходима предварителна уговорка.

Връх Ком
Връх Ком /2016 м/ се намира в западната част на Стара планина, на 15 км от гр. Берковица. Южните му склонове са красиви пасища, но северните са обрасли във вековни букови и иглолистни гори. Погледнат от различни посоки, върхът изглежда по различен начин. И въпреки че през зимата е опасен с лавините си и лошото време, през лятото е един от най-лесните за покоряване български върхове. До него се намират други два по-ниски върха – Среден и Малък Ком.

Връх Ком е един от 100-те национални туристически обекта. За покоряването му има няколко маршрута, най-популярният от които е през хижа Ком /1506 м./. До хижата се стига от Берковица по асфалтов път, а преходът до върха трае около 2 часа и половина. Печатът е в хижата.

Ждрелото на река Ерма

 

Река Ерма протича през територията на Сърбия и България. От нашата страна тя е оформила уникално ждрело, където скалите се издигат на десетки метри височина, а проходът е широк едва 10 метра.

Ждрелото на Ерма се намира само на 4 км североизточно от гр. Трън. До там се стига от града по асфалтов път. Ждрелото е сред Стоте национални туристически обекта и представлява наистина уникална гледка.

В най-тясната си част е широко едва 10 метра и тази теснина е с дължина стотина метра. Реката на места образува бързеи. В района на ждрелото има прокарана екопътека, а скалите в местността привличат много алпинисти. Наблизо се намира и хижа Ерма, а от близкото село Лозница започва маршрут за покоряване на връх Руй /1706 м./.

Печатът на БТС за Ждрелото на река Ерма се намира в информационния център в гр. Трън, който работи без почивен ден от 9 до 17 ч.

Туристически обекти в Тетевен

 

Историческият музей на Тетевен е създаден още през 1932 г. първоначално като дом-паметник. Построен е с труда и даренията на доброволци от града, които искали да отдадат почит на своите съграждани, загинали за освобождението на България.

Първоначално в малката сграда е имало скромна музейна сбирка. През 1974 г. сградата е разширена, както и експозицията. Днес музейният фонд е разделен в три раздела – археология, етнография и Възраждане, които проследяват историята на града и региона от най-дълбока древност до Освобождението.

Първият раздел отделя внимание на находки от палеолита и неолита, както и на древните траки и тяхната култура. Вторият раздел показва основните занаяти, с които са се препитавали тетевенци, а последният – снимки, документи и вещи, показващи участието на местните хора в борбите за освобождение.

Музеят се намира на площад Сава Младенов. През лятото работи всеки ден от 9 до 12 ч и от 14 до 17. През зимата работи със същото работно време, но почива в събота и неделя.

Туристически обекти в Ловеч

 

 

Къкринско ханче

Къкринското ханче е мястото, на което Васил Левски е бил заловен от турците. Намира се в село Къкрина, на 17 км. от Ловеч. Тук през декември 1872 г. Левски отсяда по пътя си за София, но на сутринта на 27 декември е заловен.

След инцидента ханчето е изоставено, а пожар го унищожава до основи в края на XIX век. По-късно е възстановен и на 10 май 1931 г. тук отваря врати музей в памет на Левски. Сградите са възстановени по планове и снимки и днес ханчето изглежда почти автентично. При възстановяването му е издигнат дори и плет, подобен на този, в който Васил Левски се е препънал и бил хванат.

Днес музеят в Къкрина работи всеки ден без понеделник и вторник с работно време от 8 – 12 ч. и 13 – 17 ч. Има и печат на БТС.


Музей на Васил Левски

Музеят на Васил Левски в Ловеч се намира в известния квартал Вароша. На две нива в сградата на музея са разположени експозиции, отразяващи революционните борби на България и активната дейност на Васил Левски и неговите съратници.

Музеят се гордее с най-богатата сбирка с лични вещи на Апостола. Между тях има много негови документи, лични оръжия, както и някои пособия, необходими за дейността му – фалшиви турски печати, квитанции и др. Тук може да се види и оригинален портрет на Левски от 1870 г.

Сградата на музея е построена на мястото на къщата на поп Лукан Лилов – близък съратник на Левски. Музеят отваря врати през 1967 г. Работи всеки ден с работно време през лятото от 8 до 18 ч., а през зимата от 8 до 17 ч. Намира се на ул. Марин Поплуканов 14.


Етнографски музей в Ловеч

Етнографският музей в Ловеч е разположен в две съседни къщи в стария квартал Вароша, на адрес ул. Тодор Кирков 1. Първата сграда, т. нар. Драсова къща, е строена в първата половина на XIX век. Тя построена във възрожденски стил, а експозицията в нея показва бита и ежедневието на едно типично заможно търговско семейство от края на XIX и началото на XX век. Този период се характеризира с прехода от възрожденския към градския бит и силното западноевропейско влияние.

Втората сграда – Рашова къща, е строена през 1835 г. Нейната експозиция също представя характерен бит, но този на средно заможен интелектуалец от 30-те и 40-те години на XX век. Сградата е дарена от последния й притежател – интелектуалеца Ненчо Рашев. В експозицията могат да бъдат видени много характерни за епохата предмети, както и женски облекла, които били модерни в онези времена. Една от стаите е организирана с лични предмети на дарителя и показва детайли от работата му като музикант и събирач на народно творчество. В експозицията са показани и характерни за това време домашни занаяти.

Музеят е отворен всеки ден от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч.

Туристически обекти в Кюстендил

 

Художествена галерия Владимир Димитров - Майстора
В Кюстендил се намира най-голямата и богата художествена галерия в страната. Основана е през 1944 г. и първоначално се е намирала в джамията Ахмед Бей и по-късно в сградата на бившата еврейска синагога. Днес галерията се помещава в специално построена за целта сграда с естествено горно осветление и е отворена през 1972 година по случай 90-годишнината на патрона й Владамир Димитров - Майстора. Великият художник е родом от кюстендилското село Фролош, но семейството му се мести по-късно в Кюстендил.

Днес галерията притежава близо 3200 творби на 585 майстора, като 1357 от тях са дело на Владимир Димитров. Творбите са разделени в няколко раздела – кюстендилски автори, художници от страната, творци от чужбина и антично, средновековно и възрожденско изкуство.

Адресът на галерията е гр. Кюстендил, ул. Патриарх Евтимий 20. Работи всеки ден без понеделник с работно време 9.00 ч. - 12.00 ч. и 14.00 ч.- 18.00 ч. през лятото и 9.00 ч. - 12.00 ч. и 13.00 ч. - 17.00 ч. през зимата.

Къща-музей на Димитър Пешев
Родният дом на политика Димитър Пешев днес е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Пешев е родом от Кюстендил. Работи като съдия, прокурор и адвокат, а за кратко през 30-те години на XX век е и министър на правосъдието. По-късно на два пъти е избиран за подпредседател на Народното събрание.

През 1943 година по негова инициатива се изпраща протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов. Писмото е подписано от 43 депутати, които се обявяват срещу намеренията на правителството да изпълни поетия ангажимент към нацистка Германия, тогава съюзник на България, и да изпрати над 6000 български евреи в концентрационни лагери в Полша.

Въпреки че изгубва поста си заради тази инициатива, Пешев повдига дискусия, която спасява хиляди човешки животи. Парадоксалното е, че след 1944 година е осъден от Народен съд за фашистка и антисемитска дейност и е хвърлен в затвора. Влиятелни евреи успяват да го освободят след година. През 1973 г. Пешев умира в нищета.

Пешев е почетен гражданин на Израел, посмъртно е носител на орден Стара планина, негов бюст украсява сградата на Съвета на Европа, а в Гората на праведниците в Йерусалим има дърво, засадено в негова памет. Музеят, посветен на Пешев, се намира в Кюстендил, ул. Цар Симеон I 11 и работи всеки ден от 8 до 17 ч, с обедна почивка в събота и неделя от 12 до 13 ч.

Хижа Скакавица и Седемте рилски езера

 

Хижа Скакавица
Хижа Скакавица се намира в Скакавишката долина в северозападната част на Рила. Представлява масивна триетажна постройка и предлага възможности за настаняване. Разполага със стаи с 2, 3 и 4 легла, заведение, туристическа кухня и телевизионна зала. Наблизо има и ски писта.

До хижата може да се стигне след пешеходен преход от няколко изходни точки – местността Зелени преслап, Сапарева баня и Паничище. От Скакавица започват и няколко маршрута към различни забележителности – Седемте рилски езера, Рилски манастир, както и хижите Пионерска, Иван Вазов, Мальовица и др. На половин час път от хижа Скакавица се намира и известният Скакавишки водопад.

Седемте рилски езера
Те са група от седем езера с ледников произход, разположени в северозападната част на Рила. Свързани са помежду си от малки поточета и водоскоци. Разположени са стъпаловидно на надморска височина от 2100 до 2500 метра.

Седемте рилски езера са най-посещаваната от туристи езерна група в страната. Името на всяко езеро е дадено заради някаква особеност във формата или разположението му. Има много маршрути, по които могат да се достигнат. Разположени са близо до хижа Скакавица.

България - Страна за гордост ! (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА)

Часовниковата кула в Ботевград

 

Часовниковата кула в Ботевград е символ на града. Висока е цели 30 метра. Строена е между 1862 и 1864 година от майстор Вуно Марков, но името на архитекта ѝ не е известно. Архитектурата й е забележителна заради бароковите елементи.

Преди години при отмерването на точен час от горното прозорче на кулата се появявала човешка фигура, което е предизвиквало истинско удивление у хората и е било местна атракция.
Днес часовникът на кулата работи, но с подновен механизъм. Оригиналният се съхранява в музея на града. Кулата е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът се намира в сградата на общината.

Връх Богдан

 

Връх Богдан, или Голям Богдан, е най-високият връх в Средна гора. Висок е 1604 м. Носи името на легендарен войвода, който се е подвизавал по тези земи. Намира се в Софийска област и е един от 100-те национални туристически обекта.

Върхът е заобиколен от гъсти гори, а на южния му склон се намира Детелиновата пещера, сгушена сред огромни и стръмни скали. От Богдан извират няколко реки – Крива река, Луда Яна и Пясъчник.

Върхът е един от предпочитаните за покоряване, тъй като маршрутите не са особено трудни. Най-популярният маршрут започва от Копривщица и трае около 3 часа в посока. Друг начин да достигнете върха е маршрутът от град Стрелча. Подгответе се обаче и за по-хладно време, независимо от сезона, тъй като хребетите на Средна гора са много гостоприемни за силни ветрове.

Печати на БТС има в хижа Войводенец и в туристическия център в Копривщица.

Национален археологически музей

 

Националният археологически институт с музей е най-голямата институция от този тип в страната. Помещава се в сградата на една от най-старите джамии в София – Буюк /Голямата/ джамия. Музеят контролира и координира всички археологически разкопки и проучвания в страната.

Сградата на музея е уникална с това, че е най-старата запазена сграда в София. Строена е през XV век по инициатива на Махмуд паша – един от великите везири на султан Мехмет II Завоевателя. Музеят се помещава в старата сграда още от основаването си през 1892 г. Многобройни специалисти изказват мнения, че джамията е крайно неподходяща за съхранение на старини, заради влагата, лошото естествено осветление и малката площ.

Сградата е ремонтирана многократно, разширявана е на няколко пъти. В началото на XX век дори в близост са положени основите на нова сграда за музея, но в последствие там е построена сградата на БНБ.

През 1944 музеят е силно засегнат при бомбардировките над София и голяма част от експонатите са унищожени или отмъкнати от крадци. Скоро сградата е възстановена. През XX век тя е често ремонтирана и разширявана и днес вече е доста далеч от оригиналния си вид.

През 30-те и 90-те години на XX век са проучвани основите на джамията, както и околното пространство. Установени са останки на древно селище, които днес се намират под площад Батенберг. Направени са и други интересни открития.

В зала Праистория на музея изложените експонати разказват в хронологичен ред за историята на нашите земи от най-дълбока древност до първите писмени сведения за населението в тези райони. Особен акцент е поставен на богатите колекции от Карановската могила и могилата край село Езеро, Новозагорско.

Зала Трезор съхранява голяма част от съкровищата, открити у нас. Експонатите тук се датират между къснобронзовата епоха и късната античност. Най-ценните експонати в този сектор са съкровищата от Вълчитрън, Луковит и от Николаево /Плевенско/. Тук могат да се видят и някои по-нови открития като тези от могилите Голяма Косматка и Светица край село Шипка.

Залата с експозиция от Средновековието ни разкрива богатството и духовния живот на българите през епохата на средните векове. Тук могат да се видят и някои особено ценни християнски паметници.

Археологическият музей се намира на ул. Съборна 2. Работи без почивен ден от 10 до 18 ч.

Исторически музей в Димитровград

 

Исторически музей в Димитровград
Музеят в Димитровград е създаден през 1951 година – скоро след възникването на града. В самото начало от съществуването си е бил преди всичко музей на младежкото бригадирско движение и на социализма. По-късно се включва и експозицията за историята на града и региона.

Днес музеят пази над 48 000 експоната, между които и много, свързани с етнографията на региона. Музеят работи от понеделник до петък с работно време от 9 до 12 ч. и от 13.30 до 17 ч. В събота и неделя отваря по предварителна заявка. Входът за музея е безплатен, има печат на БТС.

Дом-музей Пеньо Пенев
Димитровград е създаден през 1947 година след обединяването на 3 села. В строителството са се включли хиляди хора от цялата страна, някои от които се влюбват в мястото и остават да живеят тук. Един от тях е поетът Пеньо Пенев.

Той е родом от Севлиево, но участва в няколко строителни бригади, между които и тези, изградили железопътната линия Ловеч – Троян и основите на язовир Росица. От 1949 година Пенев участва дейно в строителството на Димитровград и след казармата се връща, за да живее тук.

В града той прекарва най-активните години от живота си, тук създава най-добрите си творби, тук слага край и на живота си през 1956 година.

В жилището, което е обитавал, днес е уреден дом-музей, посветен на поета. Експозицията включва над 650 музейни единици, които разкриват живота и творчеството на Пеньо Пенев. Музеят разполага с аудио-визуална техника, както и с аудио записи на поета, който рецитира свои произведения. Има също и видеофилми, посветени на живота на Пенев.

Музеят се намира на бул. Димитър Благоев 9. Работи всеки ден от понеделник до петък с работно време от 9.00 до 12.00 и от 14.00 до 17.00 ч. Входът е свободен.

Туристически обекти в Калофер

 

Къщата от детството на българския поет и революционер Христо Ботев е унищожена при опожаряването на Калофер през 1877 г. Възстановена е по спомените на брат му Кирил Ботев и отваря врати като музей през 1944 г.

Намира се на ул. Христо Ботев 5. Музейният комплекс включва мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на неговата майка – Иванка Ботева.

Комплексът има статус на паметник на културата от национално значение.

В къщата е пресъздадена автентичната обстановка от детството на Ботев. Запазени са и негови лични вещи, писма и снимки. Всички предмети са изложени в зала, станала част от комплекса през 1973 г.

Музеят работи всеки ден от 8 до 12 часа и от 1.30 до 17.30 часа.

Резерват Сребърна

 

Близо 40 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и 10 вида риби обитават Сребърна, един от най-известните резервати в България.

Сребърна се намира на 16 км западно от Силистра. Резерватът обхваща едноименното езеро и териториите около него.

Няколко легенди обясняват името на резервата. Най-правдоподобната история свързва името с невероятната гледка, разкриваща се при пълнолуние, когато водата на езерото изглежда като разтопено сребро.

Разнообразието от птичи видове е най-голямото богатство на Сребърна. Близо 180 вида гнездят в района, голяма част от които са застрашени или изключително редки. 58 вида са включени в Червената книга на България. Къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят само на територията на Сребърна.

През 1975 резерватът е обявен за влажна зона с международно значение, а през 1983 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.

В последствие е изграден музей, където могат да се видят много от видовете обитаващи резервата. Тук можете да научите повече и за историята на Сребърна. Поставена е камера, чрез която посетителите да наблюдават животинските видове.

Музеят работи от началото на май до 1 октомври, от 8 до 12 часа и от 14 до 18 часа. Посещенията в четвъртък са безплатни.

Национален природонаучен музей

 

Националният природонаучен музей се счита за най-богатия на експонати на целия Балкански полуостров. Създаден е преди повече от век под егидата на княз Фердинанд, който имал особена слабост към естествените науки. От 1889 г. до сега музеят е натрупал огромни фондове, които покриват всички области на живата и неживата природа както в България, така и по целия свят.

Музейните фондове съдържат над 400 екземпляра бозайници, десетки хиляди препарирани насекоми, 1200 вида птици, много земноводни и влечуги. Тук се пазят и много открити фосили – цели скелети и фрагменти. Освен това музейното богатство се допълня от над 1200 хербаризираби представители на българската флора, както и от образци от минерали, които покриват ¼ от цялото минерално богатство в световен мащаб.

Природонаучният музей работи с много чуждестранни подобни институции, с които обменя опит и материали. Служители на музея често работят по обекти из целия свят.

Музеят се намира в София на бул. Цар Освободител 1. Работи всеки ден без почивка от 10 до 18 ч. Има печат на БТС.

Връх Ботев

 

Снимки

Едно голямо предизвикателство за всички, които обичат природата, планината и походите, е покоряването на връх Ботев.

Ботев е най-високият връх в Стара Планина и се извишава на внушителните 2376 м. Трети е по височина в България след Мусала и Вихрен. Няколко маршрута водят до него, но Ботев е един от най-трудно достъпните върхове и приключението отнема цял ден.

Метеорологичната станция и телевизионната кула, разположени на върха, покриват с радио и телевизионен сигнал почти половината България.

Физическото усилие за достигане на Ботев си заслужава, тъй като при хубаво време от върха се разкрива невероятна гледка.

Тази планинска местност е известна и с други природни забележителности. В близост се намира най-големият водопад в България и на Балканския полуостров. Райското пръскало излива струи ледена планинска вода от 124 метра височина. Райските скали и водопад Калоферското пръскало също са близко.

Връх Ботев е част от прехода Ком-Емине. Най-популярният маршрут за достигане на старопланинския първенец започва в Калофер, минава през хижа Рай. Ще минете през красиви местности и ще можете да се насладите на панорамна гледка към Райското пръскало.Още няколко пътеки водят от Калофер към върха. Можете да използвате като начални точки и Карлово и Априлци.

Къща-музей на Васил Левски

 

На 18 юли 1837 г. се ражда Васил Левски, един от най-значимите български революционери. Домът му в Карлово се превръща в музей и пази спомена за Левски до днес.

Намира се в западната част на Карлово, по пътя за Сопот.

Къщата-музей е отворена през 1937 г., след като претърпява основно възстановяване. Бързо се превръща в един от най-посещаваните мемориални комплекси в България. Съхранява ценни вещи, документи и художествени произведения.

Днес комплексът е разширен. Освен родната къща на Левски, музеят включва зали за изложби, щандове за сувенири и мемориален параклис, пазещ косите на Левски.

Музеят се намира на ул. Ген. Карцов 57 и е отворен за посещения всеки ден от 8.30 до 13 часа и от 14 до 17 часа. За повече информация можете да се обадите на 0335/ 934 89.

Софийска синагога и Еврейски исторически музей

Софийската синагога е най-голямата в България и третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Построена е през 1909 година на мястото на старата синагога Ахава и хасед. Стилът на сградата е испано-мавритански и наподобява разрушената от нацистите синагога във Виена. Храмът може да побере до 1300 поклонници, а полилеят му е най-големият в страната и тежи 2 тона.

Наскоро синагогата беше основно ремонтирана със средства, предоставени от държавата, от Израел, както и от частни дарения. От месец май 1992 в храма функционира и Еврейски исторически музей към Организацияата на българските евреи Шалом. Музеят е своеобразно продължение на по-ранната експозиция "Спасяването на българските евреи 1941-1944".

Целта на музея е да издирва, изучава и съхранява предмети, снимки и документи, свързани с еврейското културно и историческо наследство в страната. Две са постоянните експозиции в музея - "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България". Експонатите запознават посетителите с еврейската религия, бит и култура, както и с историята на общността от заселването ѝ по тези земи до създаването на Израел. Отделено е специално внимание на спасяването на много български евреи по време на Втората световна война.

Синагогата се намира на ъгъла на ул. "Екзарх Йосиф" и ул "Георг Вашингтон". Музеят работи всеки ден без събота и неделя от 9.00 -13.30 ч. И 14.00 – 16.30 ч.

Музей Земята и хората

 

Музеят Земята и хората е държавна институция, но е създаден изцяло от даренията на частни лица, фирми и институции. Помещава се в красива сграда-паметник на културата, строена в края на XIX век. Това е национален музей по минералогия, един от най-големите в света.

Музеят е създаден през 1986 г., но първите посетители прекрачват прага му в средата на 1987 г. Фондовете на музея пазят над 20 000 експоната, организирани в няколко експозиции - гигантски кристали, минерали на Земята, минерали на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Има и експозиции, посветени на промишлените минерали и суровинните находища в страната.

Музеят разполага с видеозала, зала за семинари и конференции, лаборатории, библиотека, както и с магазин, откъдето могат да се закупят някои интересни ювелирни изделия. Музеят често е домакин на различни изложби, събития, семинари, конференции и борси. Освен това е доста активен в организирането на културни и природозащитни мероприятия.

Музеят се намира в София на бул. Черни връх 4. Работи всеки ден без неделя и понеделник от 10 до 18 ч. Цената на входния билет е 2 лева, но има големи намаления за учащи и групи. Осигуряват се при желание беседи на чужди езици. Има и печат на БТС.

Софийска зоологическа градина

 

Софийският зоопарк е най-богатият в страната. Много екзотични и местни птици и животни могат да се видят тук.

Паркът е създаден по инициатива на княз Фердинанд през 1888 година. Князът проявявал особен интерес към животните и естествените науки. Първоначално няколкото животни от т.нар. Зоопарк се отглеждали в двора на двореца, но скоро пристигнала двойка кафяви мечки и мястото вече било неподходящо. Тогава князът преместил парка с животните и птиците в бившата ботаническа градина на двореца, която тогава се намирала извън града, а днес е паркът между Софийския университет и улица Гурко. За управител на зоологическата градина Фердинанд назначил своя дворцов главен ловец, който с много усърдие работил 40 години на тази длъжност и се грижил за разрастването на парка.

През следващите години значително се увеличил броят на животните. Управата на парка не се задоволявала само с местни видове и скоро паркът се напълнил и с много екзотични птици и животни. Построени били специални постройки и съоръжения.

Паркът продължил да съществува на това място до 80-те години на XX век, когато е преместен на сегашния си адрес на ул. Сребърна. Сега зоопаркът е значително по-голям и просторен и предлага чудесни възможности за дълги разходки. Между отделните клетки и секции има достатъчно разстояние за разходки. В парка има и няколко заведения и павилиона, от които може да се купят разхладителни напитки и закуски.

Днес в парка живеят много видове животни. През последните години обаче средствата, с които разполага зоологическата градина, не достигат за правилното изхранване на животните и управата на парка въведе възможността да се осиновяват животни от частни лица и фирми. Много от обитателите на парка днес се радват на по-добри грижи благодарение на тази инициатива. Осиновителите осигуряват средства, с които се закупува добра храна за животното и се правят подобрения в клетката му.

Паркът се намира на ул. Сребърна 1 и работи всеки ден с работно време през лятото от 9 до 19 ч., а през зимата – от 9 до 17 ч. Билетът струва едва 1 лев за редовен посетител, като има намаление за учащи и групи.

Пещера Съева дупка

 

Носи името „подземна перла” заради необичайно красивите си образувания. Съева дупка се намира близо до Ябланица, Ловешка област.

При проучвания в пещерата са открити глинени съдове и монети от времето на римския император Антоний. Предметите са намерени в пещерното преддверие.

Обявена е за природна забележителност през 1963 г., а през 1967 г. пещерата е благоустроена. Дължината и е 210 метра и според проучвания се е образувала преди 11 милиона години. Пещерата е разделена на пет зали и няколко галерии.

Залите са кръстени на някои от най-забележителните образувания в тях. „Купена” носи името на сталагмит с височина 3.5 метра, приличащ на купа сено. „Белият замък” и „Космос” също правят впечатление с красотата на сталактитите и сталагмитите си.

Залата, наречена „Харманът”, се слави с акустиката си. Използвана е за звукозаписите на хорови състави.

Пещерата работи всеки ден от 9 до 18 часа през лятото и до 17 часа през зимата. За правенето на снимки се плаща допълнително.

Етнографски музей при БАН

 

Етнографският музей при Българската академия на науките дели една и съща сграда с Националната художествена галерия – сградата на бившия царски дворец.

Музеят съществува повече от век. Създаден е като отдел в Народния музей през 1892 г., но се отделя като самостоятелна институция през 1906 г. През 1947 г. към БАН се сформира нов институт по етнология, който две години по-късно се обединяава с музея.

През 20-те години на XX век Етнографският музей е считан за най-богатия на Балканите. Днес в него се пазят над 3000 музейни експоната, над 5000 стари снимки и над 100 000 негатива. Специализираната библиотека към музея пази богатство от 25 000 издания, някои от които могат да се намерят само тук.

Основната задача на Етнографския музей е да събира информация и предмети, касаещи различни аспекти на българската народна култура – бит, занаяти, земеделие, животновъдство, фолклор, едри и фини тъкани, архитектура, народна медицина, обичаи и др.

Музеят се намира в София на площад Батенберг 1. Работи всеки ден без понеделник с работно време през лятото от 10 до 18 ч., а през зимата от 10 до 17 ч. Към музея има и магазин, предлагащ автентично изработени предмети и сувенири от цялата страна. Има и печат на БТС.

Туристически обекти в Сливен

 

Къща-музей на Хаджи Димитър
В най-стария квартал на Сливен – Клуцохор, се намира родната къща на един от най-известните български войводи – Хаджи Димитър. Днес тя е реставрирана и в нея е уреден музей, посветен на дейността на войводата, както и на друг сливенски революционер – Стефан Караджа. Богатата сбирка от автентични предмети, принадлежащи на двамата видни радетели за свобода включва също и доста оръжейни експонати. Превъзходно възстановената къща действа като музей още от далечната 1935 г. В нея дори може да се види и стаята, в която е роден Хаджи Димитър.
Други части от експозицията ни разкриват особености от бита на сливналии в средата на XI век. Музеят се намира на ул. Асеновска 2 и работи от 9 до 12 ч. И от 14 до 17 ч. През лятото работи без почивен ден, а през зимата почива в събота и неделя.
Музей на текстилната индустрия
Музеят на текстилната индустрия в Сливен е първият по рода си индустриален музей в страната. Отворен е през 1984 г. послучай 150-годишнината от отварянето на първата фабрика в България.
През 1836 г. предприемчивият Добри Желязков отваря първата фабрика манифактурен тип не само в Османската империя, но и на Балканския полуостров. Скоро фабрикаджията става първият доставчик на вълнени платове за нуждите на султаната. Фабриката му е разположена в триетажна сграда, в нея работят няколкостотин души, 20 предачни машини и 6 механични стана.
Днес в първата сграда на фабриката се помещава и музеят. Експозициите в него са разделени на 3 раздела – ръчно текстилно производство, текстилни занаяти и фабрично-машинно производство. Музеят се намира на пл. “Стоил войвода” 3 и работи от 8.30 до 17 ч. всеки ден без събота и неделя.

 

Национална художествена галерия

 

Националната художествена галерия се намира в сградата на бившия царски дворец. За да бъдем по-точни, преди да се превърне в дворец, сградата е била дори конак и резиденция на местния турски управник.

Галерията е създадена след 1944 година по инициатива на заместник-кмета на столицата. За няколко години били събрани няколко хиляди произведения на изкуството, а през 1948 г. Софийска градска художествена галерия влива и своите фондове в НХД и допълня богатството.

Днес Националната художествена галерия е най-богатата в страната със своите над 50 000 произведения на изкуството. Експонатите проследяват развитието на българската живопис от началото й през Възраждането до 50-те години на XX век. Могат да се видят прекрасни произведения, дело на Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович.

По-късните автори също са достойно представени. Галерията разполага с картини на Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Символизмът, импресионизмът и модернизмът са представени от платната на Елена Карамихайлова, Никола Петров и Никола Маринов. Тук могат да се видят и някои от творбите на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Жорж Папазов, Дечко Узунов и много други майстори.

От всичките 50 000 произведения на разположение на галерията, в нея са изложени едва около 3000. Съществува проблем със съхраняването на голяма част от фонда, тъй като за това са необходими специални условия, на които сградата на галерияата не отговаря.

Адресът на НХГ е площад Батенберг 1. Галерията приема посетители от 10.00 до 17.30; в четвъртък до 19.00 и почива в понеделник.

Туристически обекти в Тутракан

Мемориален комплекс Военна гробница
Мемориалният комплекс Военна гробница, построен на 8 км от Тутракан, е мястото, на което всяка година през първата неделя на септември се отдава почит на загиналите български и румънски войници по време на историческата битка за Тутракан. Първото честване е още през 1917 г – едва година след паметната битка. Днес комплексът е благоустроен, построен е параклис, парк, а алея на славата ни разкрива имената на загиналите воини.

Етнографски музей
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ в града е мястото, където могат да се видят детайли от бита на тутраканци. Поради това, че животът на местните хора в огромна степен е бил обвързан с рибарството и лодкостроителството, днес по-голямата част от музея приютява експозиция, посветена на Дунавския риболов и лодкостроене. Тутракан е бил център на Дунавския риболов. Градът изнасял големи количества риба, рибно масло и др. продукти в много европейски държави.

Музеят е единствен по рода си в страните по поречието на Дунав. Помещава се в сграда от началото на XX век. В 7 помещения са разположени разнообразни експонати, които проследяват хронологически разнообразните риболовни пособия и техники през различните епохи от древността до по-нови времена.

Отделено е внимание и на лодкостроителсвото. С фотоси и документи се показват разнообразните видове лодки, строени по този край. Тутраканските лодки са имали пазар в Румъния, Сърбия и Австрия.

Музеят е създаден през 1974 г. Работи всеки ден без неделя с работно време от 9 до 12 ч. И от 14 до 17 ч, а в събота от 9 до 15 ч.

Национален дворец на културата

 

НДК е един от символите на София - огромен конгресен мултифункционален комплекс, който има много зали и помещения, подходящи за изложби, концерти, прожекции, изложения, конференции и пресконференции и други събития.

Огромната сграда се откроява на фона на планината Витоша и е позната на всеки българин. Тя е висока цели 8 етажа над земята, но има и 3 подземни нива. В себе си е събрала 13 зали за общо 8000 души, най-голяма сред които е Зала 1 с капацитет 4000 места. Фоайетата на двореца са на обща площ от 15 000 кв.м. и са предпочитани за провеждане на изложби и изложения.

НДК е строен межди 1978 и 1981 година. До 1990 г. носи името на Людмила Живкова – Министър на културата и дъщеря на Тодор Живков. Според архитекта, който го е проектирал, в конструкцията на НДК има повече метал, отколкото в Айфеловата кула.

Днес НДК е най-големият конгресен център не само в София и България, но и в цяла Югоизточна Европа. Едни от най-големите звезди на световната поп музика и опера са пълнили залите на двореца. Центърът се използва предимно за провеждане на културни мероприятия, което го превръща в център на българската култура.

Дълъг ред с фонтани краси площада пред НДК, който е любимо място за много жители и гости на столицата. Там има и много заведения, алеи за разходки и места, подходящи за колоездене и скейтборд. Наблизо се намира и търговската улица Витоша, както и музеят Земята и хората. НДК се намира в самия център на столицата, което го прави удобно място за срещи и разходки.

Туристически обекти в Силистра

 

Меджиди табия
Меджиди табия е голяма крепост в покрайнините на Силистра, строена между 1841 и 1853 година. Крепостта е част от 6 фортификационни съоръжения, обединени в единна защитна система.
Строена е в навечерието на Кримската война с безплатния труд на 300 българи, като най-големите майстори сред тях били от Дряновския регион. И днес се вижда огромното съоръжение, строено със замах и майсторство. Плановете за строежа са дело на немски архитект. Крепостната стена има форма на шестоъгълник и е висока на места до 8 метра. Заобиколена е от дълбок ров.
Строежът е привлякъл вниманието на османския султан Абдул Меджид, който през 1847 година пристига, за да нагледа строителните работи. Оттам идва и името на крепостта – Меджиди. Съоръжението е активно използвано и в Кримската война, и в Освободителната за българите Руско-турска война от 1877-78 година.
Крепостта е отворена за посетители всеки ден между 8 и 20 ч.
Исторически музей
Историческият музей на Силистра пази богатства с национално и световно значение. Археологическата експозиция на музея се помещава в сграда, построена през 1924 година като клон на Румънската национална банка. По това време градът се намира в границите на Румъния. Сградата е дом на историческия музей от 1990 г.
Едни от най-ценните открития, направени по българските земи, могат да се видят тук. Тук се намира и колоната на хан Омуртаг, и най-големият римски каменен слънчев часовник, откриван в страната ни до момента, статуи, находки от гробници, погребална колестница и т.н.
В лапидариума могат да се видят и други археологически находки. Музеят разполага с фонд от над 60 000 експоната. Намира се на ул. Г. Раковски 24 и работи всеки ден без събота и неделя от 9 до 18 ч.

Национален исторически музей

 

Националният исторически музей е може би музеят с най-богати фондове в цялата страна. Създаден е през 1973 г., като до 2000 г. се помещава в сградата на съдебната палата в центъра на София. През 2000 година музеят е преместен в Бояна, в бившия дом N 1 на правителствената резиденция.

Днес музеят притежава фонд от над 650 000 музейни експоната. В многобройните зали на НИМ може да се проследи историята на България и тези земи от най-дълбока древност до по-нови времена. Тук могат да се видят оригиналите и копията на много съкровища, между които и уникално красивото Панагюрско съкровище и тези от Рогозен, Летница, Дуванлий и копие на златото от Малая Перешчепина, което според историците е намерено в гроба на Хан Кубрат.

Много документи, фотоси, както и автентични предмети проследяват историяата на страната ни. В залата за нова история на България могат да се видят дори вещи и дрехи, принадлежали на царското семейство и на царете Фердинанд и Борис III.

В двора на музея могат да се видят каменни колони, паметници и други предмети от гръцкия, римския и византийския период. Без съмнение, за да се разгледат подробно всички интересни експонати, изложени в НИМ, ще са необходими часове. Затова отделете поне половин ден и имайте предвид, че за да посетите музея, ще ви е необходим автомобил или друг транспорт.

Музеят се намира в Бояна, до Околовръстното шосе, на ул. Витошко лале 2. Работи всеки ден с работно време от 9 до 17.30 ч. през зимата и от 9.30 до 18 ч. през лятото. Цената на входния билет е 10 лева за редовен посетител, като намаленията за студенти и ученици са големи. За да снимате с фотоапарат или камера в музея, ви трябва специално разрешение и се плаща допълнителна такса. Има и печат на БТС.

Църковен историко-археологически музей към Светия Синод

 

Националният църковен историко-археологически музей се намира в София, в сградата на Богословския факултет към Софийския университет на площад Света Неделя.
Още след Освобождениетопрез 1878 година Светият Синод започва усилена работа по издирване, проучване и съхраняване на всичко, свързано с православната църква в страната. Скоро за тази дейност бил създаден и археологически отдел към Синода. Постепенно колекцията се увеличава и така през 1923 г. сбирката е превърната в музей към Светия Синод.
Днес музеят притежава над 11 000 исторически паметници и светини, икони, дърворезби, книги и ръкописи. С част от колекцията от икони се поставя началото и на филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство, която се помещава в криптата на храм-паметника Ал. Невски.

Колекцията на музея вклучва икони от X до XIX век, между които и най-старата рисувана икона, намирана у нас - на Св. Георги и Св. Димитър на коне, която се датира от X век. Тук могат да се видят и други ценни икони, като най-голяма в количествено отношение е сбирката с икони от епохата на Възраждането.

Тук се пазят също много ценни книги и ръкописи, мощехранителници, жезли, кръстове, дърворезби и др. Музеят работи всеки ден без събота и неделя от 9 до 17 ч.

Сините камъни и Карандила

 

Сините камъни
Сините камъни е природен парк, част от Източна Стара планина, разположен на север от град Сливен. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.

Синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. В зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен.

Най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м., който е и най-високия връх в Източна Стара планина. Връх Българка е лесно достъпен и често посещаван от туристи.

Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.

Карандила
Карандила е местност близо до Сливен, част от парк Сините камъни. В нея има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.

До местността може да се стигне по няколко начина. Най-интересният от тях е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. Трасето на лифта минава през живописни местности и стръмни пропасти.

До Карандила води и т.нар. Хайдушка пътека, използвана често от местните хора. Тя не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки и да поддържате тонуса си в същото време. За по-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.

На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, която се вижда от десетки километри разстояние. До нея има площадка за делтапланеризъм. Това е един от често практикуваните тук екстремни спортове, за което благоприятства и почти постоянният сливенски вятър.

Името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Заради това, че местността е използвана в черни времена, вероятно е наречена и черна - кара.

Сливенци често посещават Карандила и през почивните дни местността е доста оживена. Мястото е подходящо и за по-дълга почивка, ако успеете да уредите престоя си в някоя от станциите.

Следва продължение...