Златодобивът в чужди ръце е заплаха за сигурността ни

АТАКА иска нов закон да гарантира, че подземните богатства принадлежат само на България, учените подкрепят идеята
Заприн Караминов
Златодобивът в находището „Хан Крум” до Крумовград и въобще експлоатирането на подземните ни богатства от чужди компании представлява заплаха за националната сигурност. Износът на добитото злато зад граница представлява освен проблем за държавата и проблем за членството ни в ЕС, тъй като в другите страни членки чужди фирми не се допуска да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро. Това обяви пред в. „Атака” един от най-добрите български геолози с международно признание проф. Вълко Гергелчев. Мнението на експерта се подкрепя от редица други учени, които на 31 май 2012 г. са изпратили сигнал до вицепрезидента Маргарита Попова и премиера Бойко Борисов, в който отстояват тезата на АТАКА за нуждата от промяна в законовата база за подземните богатства. Междувременно лидерът на АТАКА Волен Сидеров поиска от трибуната на НС нов закон за добив и притежание на всички български природни ресурси и богатства. Волен Сидеров направи предложението по време на дебатите около промените в мораториума за добив на шистов газ. Така партията на националистите стана първата политическа сила, която иска добивът на подземните ни богатства да става по нов регламент и само от български фирми. Към момента ситуацията е отчайваща – основните ни златно-сребърни находища са дадени на чужди фирми, които срещу смешни концесионни такси изнасят зад граница неясно количество злато и сребро. При това без граничен контрол върху износа, така че държавата няма представа какво точно напуска пределите на България.
Както „Атака” вече писа, именно златодобивът в български ръце е единственият сигурен начин за излизане от перманентната криза, в която живеем вече 23 години. Пред медията на националистите преди време проф. Гергелчев обясни, че златните ни запаси се изчисляват на 793 млрд. долара, или прогнозно около 18 000 тона от скъпия метал при добив от 445 гр/тон! Отделно в недрата има сребро за близо половин милиард долара!
Според експерта и неговия колега д-р Детелин Дачев въпросите с ползването на българските подземни богатства се концентрират юридически и практически в една антибългарска, антиресурсна и антиекологична плоскост. Това не е добре не само като загуба на ценни суровини, но и като ресурс, необходим за бъдещите поколения, на които, освен това, трябва да остави и съхранена природа. Двамата ни учени декларират пред управляващите, че ще внесат корекции в шест закона, а отделно ще предложат създаването на два нови законови текста – закон за забрана проучването и добива на шистов газ в България и Закон за проучването и експлоатация на стратегически суровини от национални организации и фирми. По същество това е подкрепа от страна на българските учени за идеята на АТАКА и нейния лидер Волен Сидеров добивът на злато и сребро да се осъществява не от чужди компании, а от българската държава.
Според именития ни геолог проф. Гергелчев има няколко основни аргументи против експлоатация конкретно на находището „Хан Крум” край Крумовград от канадския консорциум „Дънди Прешъс металс” и неговия български клон „Болкан минерал енд майнинг” (БММ). На първо място в нито една страна на Европейския съюз няма чужди фирми, които да проучват и отработват стратегическите ресурси от злато и сребро или от нефт и газ. Това е регистрирано във всички закони за подземните богатства на тези страни, с изключение на Румъния и България. Но и тук тези чужди фирми са останали да безчинстват от времето преди двете страни да се присъединят към ЕС. После, което е и основен проблем – износът на златно-медния концентрат от „Дънди” в Испания преди, а сега в Намибия, където се извършва металургичната преработка, е заплаха за националната сигурност! Врътката е, че от канадската фирма представят само какво злато са добили, а останалите метали, включително и среброто, което било 1 от 12-те допълнителни компонента, които се вадят от земните недра на България покрай жълтия метал, ДПМ не се заплаща като концесионна такса. Затова за Челопеч например канадците внасят първоначално 1,5%, а сега 0,75% от годишния добив на злато. При това въпреки сключения през 2008 г. договор с кабинета на Тройната коалиция за срок от 10 години, според който предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно, а концесионната такса става 8%.
Третият аргумент срещу златодобива от чужди фирми е начинът, по който се експлоатират залежите ни. За находището „Хан Крум” например прогнозните запаси са намалени от 96 тона на 27 т. Това, според проф. Гергелчев, се дължи на неправилното проучване само със сондажи, което драстично е намалило съдържанието поради некомпетентни специалисти или зла умисъл. Друга причина за по-малкото очакван добив е непроучване на останалите два рудни хоризонта които са много добре подсечени със сондажи на аналогичното сребърно-златно находище „Седефче”, както и заради неотчитане на златото под 2 микрона и прочее.
Петият минус на грабителите концесионери е заплахата за околната среда и здравето на хората в района на златодобива. По доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се планира цианидно извличане в хвостохранилището на бъдещия рудник, който обаче ще е във вододайната зона на Крумовград и махалите около него. 17 от тях са предвидени за разрушаване! И тук протестът на местните хора, подписите срещу концесията не означават нищо за управляващите….
Шестият мотив срещу чуждите компании е европейската практика, българското законодателство и Конституция. Съгласно тях подземните ни богатства са изключителна държавна собственост. Така е и във Франция, където чужденци не копаят за злато, и където цианидното извличане е абсолютно забранено.
Седмата причина да си върнем златодобива се крие в самата икономическа изгода от отрасъла (виж карето). Поради кризата канадските колонизатори грабят стратегическа суровина като златото, нарушават националната сигурност, като експлоатират само най-богатите златно-медни руди, без златно-оловно-цинковите и златно-антимон-живачните в Челопеч, т.е. унищожава се самото находище. Такава ще е и съдбата на „Хан Крум” край Крумовград, категоричен е изтъкнатият геолог проф. Вълко Гергелчев.

Рудникът на канадската компания ще разкопае Ада тепе .

Канадците утроиха печалбата си – $ 31,3 млн. за три месеца


Три пъти по-висока печалба отчете канадската компания „Дънди прешъс металс” (ДПМ), която е собственик на българското златодобивно предприятие „Челопеч майнинг”, за първото тримесечие на 2012 г. Към края на март чистата печалба е достигнала 31,3 млн. долара спрямо 9,8 млн. долара година по-рано. Положителният финансов резултат преди лихви, данъци и обезценки също се е повишил над два пъти до 40,8 млн. долара.
Основната причина за ръста са силните резултати в Челопеч и по-високите пазарни цени на златото, съобщиха от ДПМ в края на май. Компанията притежава също мини в Армения, преработващ завод в Намибия, както и дялове в добивни предприятия в Сърбия и Северна Канада.
Производството на концентрат през първото тримесечие е нараснало с 93% и е достигнало близо 37 хил. т. Увеличението се дължи главно на завода в Челопеч, където преди година преработката на руда беше ограничена заради въвеждането в експлоатация на нова мелница. ДПМ отчита и с 9% по-висока преработка на концентрат във фабриката в Намибия. Заради строителните работи там, които включват подобряване на екологичните показатели и увеличаването на капацитета, разходите на компанията са нараснали с 11%.
„Проектът за разширяване на производството в Челопеч върви по план и ще бъде приключен през третото тримесечие на 2012 г.”, се казва в изявление на президента на ДПМ Джонатан Гудман. По думите му добър напредък има и по проекта в Крумовград, където другото дъщерно дружество на канадската фирма – „Болкан минерал енд майнинг”, очаква да започне изграждането на ново златодобивно предприятие.

ГЕРБ и МВР заработиха за „Дънди” срещу България

Кабинетът на ГЕРБ и МВР заработиха открито за интересите на канадския консорциум „Дънди прешъс металс” и срещу националните ни интереси. Канадците пък ще ограбят 24 т злато от находището „Хан Крум” до Крумовград с позволението на управляващите от ГЕРБ. Преди дни недоволните от сделката с живота им граждани алармираха, че са подложени на нечуван полицейски натиск. До момента над 150 души, подкрепили подписката срещу опасния добив на злато от хълма Ада тепе, са били привикани с призовки в местното РПУ, за да дадат обяснения как, защо и кога са се обявили категорично срещу колониалната концесията. Всичко това – след жалба на общинари от… ГЕРБ, че подписката била фалшива!
Както „Атака” вече писа, канадците са се договорили с правителството за 9-годишен добив на злато срещу концесионна такса от едва 27 млн. долара, които ще отидат в централния бюджет. Срещу тях чуждата фирма ще добие и изнесе зад граница 23-24 тона злато на стойност 1 млрд. 140 млн. долара!
Междувременно стана ясно, че по нареждане на главния прокурор Борис Велчев е образувана преписка №107 от 26 април 2012 г. Хиляди българи ще трябва да бъдат разпитани в полицията и да кажат защо не са съгласни с бляскавата перспектива да работят в златния рудник, а настояват да запазят природата на региона чиста от отрови.
„Опасната“ за властите подписка се проведе в края на миналата година на територията на цялата Крумовградска община. Тя беше внесена в местния парламент, след което замина за Еврокомисията, Европейския парламент, стигна до европейския и българския омбудсмани и до всички парламентарно представени партии, които обаче позорно мълчат
Изненадващо през май т.г. областният управител на Кърджали Иванка Таушанова от ГЕРБ разпрати сигнал до всички институции, получили категоричната позиция „против”, с твърдението, че подписката е нелегитимна. Таушанова се позовава на жалбата на шестимата общинари от ГЕРБ в Крумовград, които твърдят, че 500 от подписите били „фалшиви“.
Така започнали и проблемите на гражданите, изразили правото си на глас. „Бяхме призовани за свидетели, едни с призовка, други устно – да дадем отговори на провокативни въпроси в писмена форма”, каза Маргит Василева, председател на инициативния комитет за подписката. Според нея става дума за откровен рекет. „Репресия или полицейски тормоз е това, питат гражданите. Тепърва трябва да проверяват още 5 260 души, които са положили подпис”, добави Василева. Въпреки това протестите няма да спрат. До дни площадът пред паметника на Хан Крум ще бъде окупиран от негодуващите срещу ощетяващата държавата ни концесия.

Европейска олимпиада!

Българчета станаха номер 1 по информатика

 

Българските ученици редовно доказват, че не отстъпват по нищо на тези от Западна Европа. Поредното доказателство е отборът ни по информатика, който постигна най-висок резултат на 19-тата централно-европейска олимпиада

Българският отбор по информатика показа най-висок резултат в 19-тата централно-европейска олимпиада.

Тя се проведе в унгарския град Тата от 7 до 13 юли. В два състезателни дни в рамките на 5 астрономически часа участниците трябваше да решат 4 задачи. В интелектуалната надпревара се включиха още представители на Румъния, Полша, Чехия, Хърватска, Унгария, Словакия, Германия, Израел, Швейцария и Холандия.
Със златни медали от състезанието си тръгнаха двама дванадесетокласници - Йордан Чапъров от Ямбол и Румен Христов от Шумен. Двама столичани пък взеха сребърни отличия - осмокласникът Христо Венев и единадесетокласникът Георги Георгиев.
България не за първи път е победител в олимпиадата.
На същото състезание през 2010 г., провело се в Словакия, имаме още един златен медал. Той бе завоюван от Атнон Анаставос от Хасково. Владо Харалампиев от софийската школа по информатика пък се върна със сребро, а други две момчета - с бронз.

Ел. цената пада, ако има "Белене" BNews.bg

"Ние трябва да изберем дали сме народ, или сме стадо"



 20 дни преди крайния срок социалистите успяха да съберат малко над 310 хил. подписа за референдум за бъдещето на АЕЦ "Белене", съобщи соцлидерът Станишев, който отиде да агитира столичани в Драгалевци и Младост. Соцлидерът предупреди хората, че ако няма втора атомна централа, токът още ще расте.


Над 310 000 подписа събра БСП двайсетина дни преди финалния срок, когато рекапитулацията трябва да е минимум 500 хил.,
за да бъде задължена парламентарната шефка Цецка Цачева от закона да свика референдум за съдбата на АЕЦ "Белене".
Бройката събрани подписи оповести лидерът на социалистите Сергей Станишев, който отиде в столичните квартали Драгалевци и Младост, за да даде тласък на подписката. Станишев лично се озова в двата столични района, за да агитира столичани да се подписват за референдума.
Лидерът на соцпартията предупреди хората, че 13-процентното увеличение на тока от 1 юли няма да е последното, ако не се възобнови проектът за втора атомна.
Именно през строежа на АЕЦ "Белене" минава едно намаление на цените на електричеството, смята Станишев.
Той призна, че е оптимист, че левицата ще успее да събере необходимите половин милион подписи за насрочване на референдум.
Припомняме, че темпото бе наваксано едва през последните дни, през юни социалистите бяха събрали между 150 и 180 хил. подписи. И успоредно с пунктовете из градовете стартираха и кампания "от врата на врата".

"Ние трябва да изберем дали сме народ, или сме стадо и каквото ни направят, ще го приемем мълчаливо. Сега за първи път от 23 години има реален шанс, защото има закон, който регламентира така, че ако се съберат 500 000 валидни подписа, правителството не може да каже "не" и да няма референдум.", заяви лидерът на БСП.
Станишев подчерта, че агитира за референдум, а не за АЕЦ "Белене":
"Всички ние имаме възможност да предизвикаме да има реална дискусия и всеки да се определи и по съвест, да бъде обективно информиран, да чуе различните гледни точки, защото ние не призоваваме подписвайте се за "Белене", а подписвайте се за референдум."
"Моето мнение е, че

 подписката е безплатно социологическо проучване за БСП.

Странно е да караш стотиции хора да се подписват, след като е можело още е периода 2007 - 2009 г. да се сложи един-единствен подпис и проектът да тръгне, заяви министърът на икономиката Делян Добрев в предаването "Факторът Кошлуков" по ТВ7 и провидя в акцията на левицата елементи от предизборната й кампания.
В съседство на подписката за "Белене" тече успоредна, също за референдум, но за "Софийска вода", подета от ВМРО.
Двете партии си помагат взаимно за събирането на подписи за техните каузи.
От ВМРО са събрали досега 20 хил. подписа срещу "спекулативната политика на "Софийска вода". За местен референдум на войводите им стигат 100 хил. подписа, а ако хората кажат "да" на допитването, договорът с фирмата трябва да бъде развален, припомни зам.-шефът на ВМРО Ангел Джамбазки.

Рок Група "ЕПИЗОД"

 ЕПИЗОД

Официалната страница на групата: 

http://www.epizod.com/

Епизод е българска рок група, създадена през 1983 година в София. Това е една от първите метъл групи в България. В началото Епизод се подвизава в сферата на тежкия траш метъл, като взаимства текстовете си от произведения на френския средновековен поет Франсоа Вийон. Големият си пробив на българската музикална сцена групата осъществява с издаването на албума Българският бог през 2002, приковавайки вниманието на слушателя със своите националистични възрожденски песни с текстове по българските класици Христо Ботев и Иван Вазов - дръзка смесица между тежка метъл музика, българска литература и история, подсилена с голяма доза патриотизъм. Много от песните са обогатени с женски и детски вокали, църковни хорове и много български фолклорни елементи.

За разлика от продажните ни управляващи, предали България и продължават да я предават...ЕПИЗОД, ще остане в историята и техните песни все ще се пеят!!!

Христо Ботев - Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Иван Вазов - Моите песни

Моите песни

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.



И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.



В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.



В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.



Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.



Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.



Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

Баташкото клане...

Батак

Баташкото клане е избиване на българското население в село Батак при потушаването на Априлското въстание. То е извършено от османски башибозук, състоящ се главно от помаци от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана. Според различни оценки, около 5,000 души от селото са избити,като българските жертви в цяла България са между 15,000 и 25,000 души.

Преди въстанието

След потурчването на Чепино в 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села, известно време градът представлява „остров“ на християнската вяра. Интересни са данните, че в баташката църква „Света Неделя“, християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от останалите градове, където гръцкият е бил задължителен. Турските власти не искали да позволяват подобни привилегии на българите, след освобождението на Сърбия и Гърция, но поради откъсването на Батак от останалите градове (градът се намира високо в Родопите) турските власти не научават за „нарушението“. Поради тези религиозни проблеми, хайдутското движение в Родопите се води от Батак.

През 1873 г. Васил Левски е заловен, а турските власти разбират за наличието на таен български комитет, който готви въстание, мнителността на властите към един от по-будните младежи в Батак - Петър Горанов - се засилва.

През 1875 г. избухва въстание в Херцеговина, което е поддържано и от Сърбия и Черна гора, които пък тайно се готвят за война с Османската империя, не след дълго въстанието в Херцеговина се пренася и в Босна. Австро-унгарският министър на външните работи, граф Андраши, от страна на Австро-Унгария, Германия и Русия, подава до Високата порта нота, с която се искат наложително известни реформи за въстаналите области. Българите решават, че моментът на трусове в империята е изгоден и започват да се готвят за въстание, не след дълго до Петър Горанов достига тайният „Устав на Българския централен революционен комитет“. Турските власти отново заподозират Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.

Баташкото въстание

Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстанниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино, Корово...), ако се опитат да попречат на въстанието. При разбиване на четите в околните земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.

Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.

След началото на Априлското въстание, на 30 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.

Клането

На 1 май 1876 г. врагът бил извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им.
Ето как Захари Стоянов описва в своите „Записки по българските въстания“, тези и част от по-нататъшните събития:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“
По време на "предаването" на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.
Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагерa на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.
Убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов е описано в разказ на очевидец - съпругата на сина му Ангел Керелов - Босилка:


„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“ ' Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.

Пън на който палачите отсичали главите на невинните жертви

Съчинението на Робърт Дж. Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз”, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се описва смъртта на Трендафил Керелов:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.
В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е описал случилото се:
„Като се уверил вече наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крака, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „Марш! Де гюреим сизи!“, като посочил с пръст и на така изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за клане овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали насреща им със зъби — живи искали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрана, ги насекли на дребни парченца.
Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-после, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат много храбри батачени като кокошки, намести награда за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина куршуми, отделно от онова място, гдето си сложили костите истинските мъченици. Въобще турците през 1876 г. така са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и пр.
Най-мъченически е загинал от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, между два запалени от слама огньове, гдето българският мъченик издъхнал, опечен като скумрия. Неговият отчаян писък не бил в състояние да покърти ни едно мусулманско сърце... “
Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.
„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.

Училището

 

Тленните останки на зверски убитите жертви от костницата в църквата Св. Неделя.

Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ - Захари Стоянов описва случките в него така:
„Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари — казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.“

Църквата „Света Неделя“

В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ била последната крепост на разбунтувалите се батачани.

Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878)

Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга. Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и дворът ѝ.
На сутринта на 3 май, башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „задръстена“ от хората които се намирали в църквата.
„Народът бил вътре притиснат като на скенджа  множество деца и недъгави умрели от задушаване; успели да влязат само ония, които можели да се хвърлят по главите на хората.“
Защитата на църквата продължила три дена, престрелките в селото не преставали, за да принудят батачани да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, много от хората загинали заради недостиг на кислород.
Някои от нападателите се опитали да проникнат в църквата от покрива, но без особен успех, макар да постигнали няколко изстрела срещу барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:
„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“
След действията си, османците опожаряват църквата, но каменната и конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.
Когато се разбира, че руски комисии ще пристигнат, за да огледат мястото, турските власти се опитват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради ужасната смрад, която се носела (телата стояли повече от 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, за да не си личи попилата кръв, която по-късно избива отново. Дори днес следите от кръв се виждат ясно в храма.

Краят на клането и Дървеният мост

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година”

След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже.
Част от жените също били избити, други отведени за хареми или изнасилени и после убити.
Същият ден още около триста други били убити при дървеният мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете, ушите и носовете, раменете, а после ги доубивали...

Христо Ботев - На прощаване

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.

 Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Христо Ботев - ХАЙДУТИ!

  

Христо Ботев
  ХАЙДУТИ

Б А Щ А   И   С И Н   Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та`ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
 


 
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...

Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник! -
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к`ъвто искам занаят."
Зави се майка, замая -
камък й падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?..."
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано, още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."
 
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна,
и ... пак заръда, заплака!...

Иван Вазов - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов