ЧАСТ ПЪРВА
Храм-паметникът Александър Невски е най-красивият и величествен символ на град София. Той се намира в центъра на града, на едноименния площад, в непосредствена близост до сградата на Народното събрание.
Освен символ на града, Ал. Невски е и катедрален храм на българския патриарх.
Сградата представлява кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с акцентирано централно кубе. Площта на храма е 3170 кв.м., а височината на най-високата камбанария е 50 м. Това го прави вторият по големина православен храм на Балканския полуостров след Св.Сава Сръбски в Белград.
Църквата Света София в столицата е един от символите на града, който му дава и името си. Тя е втората най-стара църква в София след ротондата Св. Георги. Намира се в центъра, на пл. Св.Ал.Невски, съвсем близо до едноименния храм.
Построена е през IV в. н.е. върху основите на няколко по-стари раннохристиянски църкви, за което говорят археологическите открития в основите на църквата – там са намерени рисунки на птици, цветя и предмети, характерни за ранното християнство. Преди християнските храмове на това място е имало голям римски стадион.
Боянска църква
Църква Св. Св. Никола и Пантелеймон, известна повече с името Боянска църква,
е средновековна и става част от списъка на световното културно и природно
наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Част от стенописите в църквата са световно
известни.
Църквата е изградена на три етапа. Най-малката част на църквата е изградена в края на Х век. Първата пристройка се появява през ХІІІ век и представлява двуетажна църква и гробница. През ХІХ век се изгражда последната част на църквата
Стенописите са рисувани на няколко слоя, като само фрагменти от първия слой са видими. През 1259 г. започва полагането на втори живописен слой. През този период са направени и най-известните стенописи. Повече от 240 изображения са световно признати със стила и индивидуалността си.
Туристически обекти в София – църкви
Александър Невски
Храм-паметникът Александър Невски е най-красивият и величествен символ на град София. Той се намира в центъра на града, на едноименния площад, в непосредствена близост до сградата на Народното събрание.
Освен символ на града, Ал. Невски е и катедрален храм на българския патриарх.
Сградата представлява кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с акцентирано централно кубе. Площта на храма е 3170 кв.м., а височината на най-високата камбанария е 50 м. Това го прави вторият по големина православен храм на Балканския полуостров след Св.Сава Сръбски в Белград.
Света София
Църквата Света София в столицата е един от символите на града, който му дава и името си. Тя е втората най-стара църква в София след ротондата Св. Георги. Намира се в центъра, на пл. Св.Ал.Невски, съвсем близо до едноименния храм.
Построена е през IV в. н.е. върху основите на няколко по-стари раннохристиянски църкви, за което говорят археологическите открития в основите на църквата – там са намерени рисунки на птици, цветя и предмети, характерни за ранното християнство. Преди християнските храмове на това място е имало голям римски стадион.
Боянска църква
Църква Св. Св. Никола и Пантелеймон, известна повече с името Боянска църква,
е средновековна и става част от списъка на световното културно и природно
наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Част от стенописите в църквата са световно
известни. Църквата е изградена на три етапа. Най-малката част на църквата е изградена в края на Х век. Първата пристройка се появява през ХІІІ век и представлява двуетажна църква и гробница. През ХІХ век се изгражда последната част на църквата
Стенописите са рисувани на няколко слоя, като само фрагменти от първия слой са видими. През 1259 г. започва полагането на втори живописен слой. През този период са направени и най-известните стенописи. Повече от 240 изображения са световно признати със стила и индивидуалността си.
Връх Снежанка
Връх Снежанка се намира в Родопите,
на 15 км от гр. Смолян.
Висок е 1926 метра, но телевизионната кула се извисява до 2082 м. В подножието
на върха се намира планинският курорт Пампорово.
От Снежанка тръгват няколко ски писти, влекове и лифтове. В телевизионната кула има кафе-панорама, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целите Родопи. В ясно време се вижда дори Егейско море.
Снежанка е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът на БТС се намира в хижа Студенец
От Снежанка тръгват няколко ски писти, влекове и лифтове. В телевизионната кула има кафе-панорама, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целите Родопи. В ясно време се вижда дори Егейско море.
Снежанка е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът на БТС се намира в хижа Студенец
Археологически музей в Несебър
Археологическият музей на Несебър е
един от богатите музеи в България. Намира на ул ”Месамбрия” 2А, в старата част
на града. Музейната експозиция е открита през 1994 г.
През последните десетилетия в района на Несебър са разкрити находки, които свидетелстват за богатото културно наследство на региона и голяма част от тях са намерили място в музейната експозиция. Експонатите са разположени в четири зали и фоайе.
Във фоайето на централно място е изложена дипломата на ЮНЕСКО, с която през 1983 г. старата част на Несебър се вписва в листата на световното културно наследство.
В зала „Месамбрия и траките” можете да видите надгробна плоча на римлянката Юлия, на която има уникален надпис - ”Месамбрия е моята родина от „Мелса” и „брия”. Тук са експонирани и голям брой каменни котви от XII-IX в. пр. Хр., които доказват наличието на активен живот през този период. Интерес представляват керамичните съдове с врязани и релефни орнаменти от IX-VI в.пр.н.е., както и сребърното съкровище от монети-тетрадрахми. Един от най-ценните експонати на музея е надписът - декрет в чест на тракийския вожд Садала от III в.пр.н.е.
„Понтийският полис Месамбрия” – така се нарича втората зала - и тук са експонирани културни паметници, мраморни плочки и произведения на надгробната пластика. Можете да видите трите хидрии, използвани за погребални урни и да разгледате златни накити като аграфи, обици, огърлици и монети от злато, сребро и бронз. Интересно е да се видят части от статуи на боговете и Херакъл, както и на богинята на щастието Тюхе, датираща от IV в.пр.Хр.
В залата „Месамбрия в пределите на Рим, Византия и България” са показани керамични съдове и една от най-богатите колекции на амфори и съдове от IX-XII в. Тук се намира и надгробната плоча на принцеса Матакса Кантакузина Палеологина, починала през 1441 г.
В последната четвърта зала са представени икони от XIII-XIX в., епископски трон и царски двери.
Археологическият музей на Несебър е включен в 100-те национални туристически обекта в България.
Работно време: през лятото – без почивен ден от 9.00 до 19.30 ч., през зимата: от 9.00 до 17.00 ч. с почивни дни - събота и неделя.
През последните десетилетия в района на Несебър са разкрити находки, които свидетелстват за богатото културно наследство на региона и голяма част от тях са намерили място в музейната експозиция. Експонатите са разположени в четири зали и фоайе.
Във фоайето на централно място е изложена дипломата на ЮНЕСКО, с която през 1983 г. старата част на Несебър се вписва в листата на световното културно наследство.
В зала „Месамбрия и траките” можете да видите надгробна плоча на римлянката Юлия, на която има уникален надпис - ”Месамбрия е моята родина от „Мелса” и „брия”. Тук са експонирани и голям брой каменни котви от XII-IX в. пр. Хр., които доказват наличието на активен живот през този период. Интерес представляват керамичните съдове с врязани и релефни орнаменти от IX-VI в.пр.н.е., както и сребърното съкровище от монети-тетрадрахми. Един от най-ценните експонати на музея е надписът - декрет в чест на тракийския вожд Садала от III в.пр.н.е.
„Понтийският полис Месамбрия” – така се нарича втората зала - и тук са експонирани културни паметници, мраморни плочки и произведения на надгробната пластика. Можете да видите трите хидрии, използвани за погребални урни и да разгледате златни накити като аграфи, обици, огърлици и монети от злато, сребро и бронз. Интересно е да се видят части от статуи на боговете и Херакъл, както и на богинята на щастието Тюхе, датираща от IV в.пр.Хр.
В залата „Месамбрия в пределите на Рим, Византия и България” са показани керамични съдове и една от най-богатите колекции на амфори и съдове от IX-XII в. Тук се намира и надгробната плоча на принцеса Матакса Кантакузина Палеологина, починала през 1441 г.
В последната четвърта зала са представени икони от XIII-XIX в., епископски трон и царски двери.
Археологическият музей на Несебър е включен в 100-те национални туристически обекта в България.
Работно време: през лятото – без почивен ден от 9.00 до 19.30 ч., през зимата: от 9.00 до 17.00 ч. с почивни дни - събота и неделя.
Рила и връх Мусала
Мусала е
най-високият връх не само в Рила планина,
а и в цяла България и дори на Балканския полуостров – 2925 м. За този приз се
бори с гръцкия Олимп, само няколко метра по-нисък. Известната закачка гласи, че
гърците не могли да преживеят тази загуба на божествения Олимп и тайно една нощ
натрупали няколко тона камъни върху него, но той така и не достигнал висините
на Мусала.
Името на Мусала идва от времето на турското робство и означава Път до Бога или Планина на Бога. И двата превода ни показват, че това място от векове се е считало за специално и богоизбрано.
Река Габровница се извива в живописна, зелена долина в полите на Средна Стара планина. Сред тази красота се намира едно чудесно кътче за отдих и опит за откриване на духовното - манастир Седемте престола. Той е на разстояние от 86 км от София и 50 км от Враца.
Официалното му име е манастир Света Богородица, но малко хора го познават така. По-популярен е с имената Седемте престола и Осеновлашки манастир.
Историците смятат, че е основан по времето на Второто Българско Царство, и по-точно при царуването на Петър Делян. Според легендата седем боляри или седем братя са основали манастира, като са дали началото и на седем селища в близост – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник
Мадарският конник
е скален релеф, изсечен на 23 метра височина върху отвесната стена на
Мадарското плато. Намира се само на около километър и половина от село Мадара и
на 20 км от Шумен.
Името на Мусала идва от времето на турското робство и означава Път до Бога или Планина на Бога. И двата превода ни показват, че това място от векове се е считало за специално и богоизбрано.
Преслав
Има данни, че Велики Преслав
е съществувал първо като тракийско поселище, чието име не ни е известно. За
това се съди по откритите в областта на града останки от тракийско поселение. В
зората на българската държава мястото е било населено предимно от славянски
племена, за което говори произхода на името му.
Около средата на IX век, може би след войните на хан Крум с Византия, градът е укрепен и тук постепенно е изграден голям военно-стратегически център, както и седалище на висш държавен сановник.
След покръстването на българите в Преслав се изграждат много църкви, но същинска важност градът придобива, когато е обявен за новата столица на България. Това се случва през 893 г., когато наследникът на княз Борис, Владимир Расате, с помощта на няколко боляри се опитва да възстанови култа към езическите богове. Старият княз проваля този опит за преврат срещу християнството, детронира сина си и го хвърля в тъмница, а на престола застава по-малкият му син – добре образованият Симеон.
За да скъса окончателно с езичеството, Симеон решава да премести столица от езическа Плиска в Преслав, като с този жест слага началото на епохата на Българския Златен век.
В музея на резервата е събрана богата колекция от съкровища и артефакти, между които красивото Преславско златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор, както и може би най-богатата колекция от оловни печати в света. В рамките на резервата могат да се разгледат останките от Преславския царски дворец, църкви, манастир, базилика и баня, принадлежали на Преславската Патриаршия.
Обектът е отворен за посещения всеки ден с работно време през лятото от 8 до 19 ч., а през зимата от 8 до 17 ч. През събота и неделя работното време е от 8 до 17 ч. Има печат на БТС.
Около средата на IX век, може би след войните на хан Крум с Византия, градът е укрепен и тук постепенно е изграден голям военно-стратегически център, както и седалище на висш държавен сановник.
След покръстването на българите в Преслав се изграждат много църкви, но същинска важност градът придобива, когато е обявен за новата столица на България. Това се случва през 893 г., когато наследникът на княз Борис, Владимир Расате, с помощта на няколко боляри се опитва да възстанови култа към езическите богове. Старият княз проваля този опит за преврат срещу християнството, детронира сина си и го хвърля в тъмница, а на престола застава по-малкият му син – добре образованият Симеон.
За да скъса окончателно с езичеството, Симеон решава да премести столица от езическа Плиска в Преслав, като с този жест слага началото на епохата на Българския Златен век.
В музея на резервата е събрана богата колекция от съкровища и артефакти, между които красивото Преславско златно съкровище, керамична икона на Св. Теодор, както и може би най-богатата колекция от оловни печати в света. В рамките на резервата могат да се разгледат останките от Преславския царски дворец, църкви, манастир, базилика и баня, принадлежали на Преславската Патриаршия.
Обектът е отворен за посещения всеки ден с работно време през лятото от 8 до 19 ч., а през зимата от 8 до 17 ч. През събота и неделя работното време е от 8 до 17 ч. Има печат на БТС.
Манастир Седемте престола
Река Габровница се извива в живописна, зелена долина в полите на Средна Стара планина. Сред тази красота се намира едно чудесно кътче за отдих и опит за откриване на духовното - манастир Седемте престола. Той е на разстояние от 86 км от София и 50 км от Враца.
Официалното му име е манастир Света Богородица, но малко хора го познават така. По-популярен е с имената Седемте престола и Осеновлашки манастир.
Историците смятат, че е основан по времето на Второто Българско Царство, и по-точно при царуването на Петър Делян. Според легендата седем боляри или седем братя са основали манастира, като са дали началото и на седем селища в близост – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник
Археологически резерват Мадара
Мадарският конник
е скален релеф, изсечен на 23 метра височина върху отвесната стена на
Мадарското плато. Намира се само на около километър и половина от село Мадара и
на 20 км от Шумен.
Релефът изобразява в естествена големина конник в ход, орел, летящ до него,
куче, което следва конника и прободен с копие лъв. Всеки един от тези образи
носи богато хералдическо съдържание. Композицията символизира триумфиращ над
враговете български владетел.
Обектът е под егидата на ЮНЕСКО. Отворен е за посещения през лятото от 8 до 19
ч., а през зимата – от 8 до 17 ч. Има и печат на БТС.
Туристически обекти в Копривщица
Копривщица
се намира в сърцето на Средна Гора,
в долината на река Тополчица. Градът привлича много туристи заради
възрожденската си архитектура, съхранения бит и култура и красивата си природа.
През последните няколко години градчето се превърна в предпочитана туристическа
дестинация, която впечатлява с архитектурата си и историческото си наследство
Сред музеите и местните забележителности са Ослекова къща, Музей “Димчо Дебелянов”, Музей “Тодор Каблешков”, Музей “Каравелов”, Музей “Георги Бенковски”, Лютовата къща.
Сред музеите и местните забележителности са Ослекова къща, Музей “Димчо Дебелянов”, Музей “Тодор Каблешков”, Музей “Каравелов”, Музей “Георги Бенковски”, Лютовата къща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар