Русия пак настоява за „Бургас-Александруполис”

Договорът за строеж на „Бургас–Александруполис“ бе подписан между Русия, България и Гърция в Атина през 2007 г. Карта: „Хеленик Петролиум“

Русия ще продължи да настоява за изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис“, ако разходите по него се минимизират, заяви вицепрезидентът на „Транснефт“ и член на надзорния съвет на компанията Trans-Balkan Pipeline Михаил Барков.

Въпросът за бъдещето на проекта ще се обсъжда на поредното заседание на надзорния съвет на проектната компания, която е оператор на тръбопровода, съобщи RIA Oreanda-News, цитирана от „Дневник“.

В края на миналата година България обяви, че се оттегля от проекта. Вече са платени на Русия осигурените средства за финансиране на българската част.

Според Барков проектът е много по-дългосрочен от политическите влияния. Той е обективно важен не само за България и Гърция, но за цяла Европа от гледна точка на диверсификацията на доставките на петрол до европейските потребители, подчертава Барков.

Наскоро руско издание цитира Барков да казва, че „в края на краищата Бойковците идват и си отиват, а българите с тяхното отношение към Русия остават“.

Руската страна смята, че в средносрочен план проектната компания юридически трябва да продължи да съществува, за да може да оперира собствеността – основно земи. Русия също смята, че проектът трябва да остане междуправителствен. Това се подкрепя и от Гърция.

Договорът за строеж на „Бургас-Александруполис“ бе подписан между Русия, България и Гърция в Атина през 2007 г. Петролопроводът е международен енергиен проект, който щеше бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море.

Петролопроводът щеше да представлява алтернативен транспорт за руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите Босфора и Дарданелите и създава нов път за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.

За целта трябваше да се изгради петролопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето щеше да минава през България. Предвиждаше се капацитетът на петролопровода да е 35–50 милиона тона годишно.

Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.

Формално „Транснефт“ не се е отказала от нефтопровода. През февруари от компанията отбелязаха, че не изключват реализирането му през територията на Турция вместо през България.