Най-опасното жувотно в България е Черния паяк. Лaтинcкoтo мy имe е лактродектус тредецимгутатос (lathrodectes tridecimguttatus).
Черен е, с тринадесет червени дъмги по коремчето. Опасна е само
женският индивид. Отровата му в пъти беше по отровна от тази на
гърмящата змия. Често ухапването завършва със смърт.
Разпространен е по на юг в България – по планините Странджа, Сакар и други по-високи местности. През летните месеци, черния паяк се предвижва и по на север по българските земи. Живее в равнинните места – из нивите, ливадите, стърнищата и осбено в затревени необработени земи, угари, не-изчистени слогове. Може да бъде намерен в навесите, оборите и даже в жилищата на хората. Той е нощно животно. Женските са опасни за хората и за множество домашни животни.
Сам никога не напада. Хапе, когато бъде раздразнен или докоснат. Ухапването се усеща като внезапна остра болка, подобна на убождане и местните кожни изменения са незначителни. Веднага се появява синкавочервено, не-надигнато над кожата петно, обградена с блед ореол. Петното изчезва след 1-2 минути. Рядко се случва червенината да се задържи по-дълго време и да се появи лек оток. Тъй като началните изменения в мястото на ухапване са много краткотрайни, когато се намеси лекарят, нищо особено не се забелязва.
При разглеждане с увеличително стъкло обаче могат да се видят две малки червени точици там, където шиповидните върхове на челюстите са пробили кожата. Началното остро бодване е последвано от латентен период от 10 до 15 минути, след което започват общите язления: отпадналост, виене на свят, треперене на крайниците, скованост и мускулни болки. Болките са най-силни в мускулите на корема, който се изопва и става твърд като дъска. Тъпи болки и значителна обтегнатост има и в мускулите на гръдния кош и поясната област. Пострадалите се потят обилно, конюнктивите са зачервени, зениците разширени. Температурата се повишава, често явление е треската. Понякога се появяват спастични движения и гърчове. Протичането може да бъде различно.
При леките случаи, пълно оздравяване настъпва след няколко денонощия, а при по-тежките — след 2—3 седмици. Понякога възстановяването е бавно и може да трае 3—4 месеца. Този период се характеризира с физическа и психическа отпадналост и подтиснатост. Съобщава се и за единични смъртни случаи. Необходимо е веднага след ухапването да се постави стегната превръзка над ухапването място. Изгаряне на ухапаното място, разтваряне на раната и изсмукване на тъканите течности са от полза само ако се извършват в първите няколко минути. Препоръчват се гореща баня с обилно изпотяване, пиене алкохолни напитки, кафе или чай. Колкото по-рано се започне лечението от лекаря, толкова резултатите са по-добри и оздравяването е без усложнения.
Предпазването изисква населението в застрашените области да получи елементарни общи познания за черния отровен паяк и опасността от него. Не трябва да се ходи в съмнителни места при свечеряване с боси крака и да се нощува в такива места. Полезна практика е изгаряното на стърнищата, обработката им с подходящи инсектициди или пускане да пасат в тях овце, които са резистентни на отровата.
Разпространен е по на юг в България – по планините Странджа, Сакар и други по-високи местности. През летните месеци, черния паяк се предвижва и по на север по българските земи. Живее в равнинните места – из нивите, ливадите, стърнищата и осбено в затревени необработени земи, угари, не-изчистени слогове. Може да бъде намерен в навесите, оборите и даже в жилищата на хората. Той е нощно животно. Женските са опасни за хората и за множество домашни животни.
Сам никога не напада. Хапе, когато бъде раздразнен или докоснат. Ухапването се усеща като внезапна остра болка, подобна на убождане и местните кожни изменения са незначителни. Веднага се появява синкавочервено, не-надигнато над кожата петно, обградена с блед ореол. Петното изчезва след 1-2 минути. Рядко се случва червенината да се задържи по-дълго време и да се появи лек оток. Тъй като началните изменения в мястото на ухапване са много краткотрайни, когато се намеси лекарят, нищо особено не се забелязва.
При разглеждане с увеличително стъкло обаче могат да се видят две малки червени точици там, където шиповидните върхове на челюстите са пробили кожата. Началното остро бодване е последвано от латентен период от 10 до 15 минути, след което започват общите язления: отпадналост, виене на свят, треперене на крайниците, скованост и мускулни болки. Болките са най-силни в мускулите на корема, който се изопва и става твърд като дъска. Тъпи болки и значителна обтегнатост има и в мускулите на гръдния кош и поясната област. Пострадалите се потят обилно, конюнктивите са зачервени, зениците разширени. Температурата се повишава, често явление е треската. Понякога се появяват спастични движения и гърчове. Протичането може да бъде различно.
При леките случаи, пълно оздравяване настъпва след няколко денонощия, а при по-тежките — след 2—3 седмици. Понякога възстановяването е бавно и може да трае 3—4 месеца. Този период се характеризира с физическа и психическа отпадналост и подтиснатост. Съобщава се и за единични смъртни случаи. Необходимо е веднага след ухапването да се постави стегната превръзка над ухапването място. Изгаряне на ухапаното място, разтваряне на раната и изсмукване на тъканите течности са от полза само ако се извършват в първите няколко минути. Препоръчват се гореща баня с обилно изпотяване, пиене алкохолни напитки, кафе или чай. Колкото по-рано се започне лечението от лекаря, толкова резултатите са по-добри и оздравяването е без усложнения.
Предпазването изисква населението в застрашените области да получи елементарни общи познания за черния отровен паяк и опасността от него. Не трябва да се ходи в съмнителни места при свечеряване с боси крака и да се нощува в такива места. Полезна практика е изгаряното на стърнищата, обработката им с подходящи инсектициди или пускане да пасат в тях овце, които са резистентни на отровата.